От този петък българските кино зрители ще могат да видят документалния филм на Емир Кустурица за Диего Марадона.

Единият от двамата най-велики футболисти в историята,  в настоящето Марадона е нещо повече от спортна легенда. Той, полуосъзнато се превърна в символ. Символ на бунта срещу Запада и няма нищо случайно, че сърбинът Емир Кустурица, а не някой английски режисьор се нагърби с нелеката задача да направи биографичен филм за "El Pibe de Oro".* Официалната премиера на филма бе в Кан, където Кустурица отговори и на въпроси на журналисти.

 Какъв точно жанр е филмът ти? Документален или игрален?

Структурата му е странна. Ходих няколко пъти до Аржентина, без да се срещна с Марадона, трябваше да чакам, беше забравил за ангажимента ни. Така изготвих един портрет, в който има и фикция и много преплетени елементи, със сигурност не е просто документален филм.

Защо реши да направиш филм за Марадона?

Исках да се върна в детството си, когато футболът бе най-важното нещо за мен. Футболистите се каляваха в крайните квартали. Филмът показва убеждението ми, че животът на Марадона и моя донякъде са паралелни. Знаете, че някои ме наричат  "Марадона на киното". Късметлия съм, че не съм имал толкова проблеми като него, но и аз имам своето мнение за света, за това какво е справедливо, за бедността, също като него.

Аз бях един от милионите хора, които скачаха и викаха от радост, когато вкара на Англия. Този мач беше олицетворение на справедливостта за пръв път в живота ми. И Сърбия и Аржентина са били потискани от западния свят. Чувствах Марадона близък по някакъв начин.

Интересуваш се повеч от бунтовника, отколкото от футболиста.

Отчасти е така. Идеята ми се оформи, когато видях Марадона да говори на една политическа среща, да критикува Буш, беше много силен момент. Но не трябва да забравяме и невероятният играч -още помня първият път, когато го видях - беше на световното за юноши 1979, направи някои невероятни неща...

Как се справя Марадона в киното?

Като актьор е невероятно забавен. Роден е да прави шоу. Ако Анди Уорхол живееше в нашето време, щеше да рисува Марадона, не Мерилин Монро. Марадона е най-голямата световна звезда на последните 20-30 години, истинска икона. И популярността му не е продукт на медиите или на "Кока-кола" или "Пепси", както при настоящите играчи. Днес не може да се изпикаеш, без да видиш реклама на "Кока-кола".

Но и Марадона е участвал в реклами.

Може би, но не това е важното. Искам да кажа, че стана известен с играта и головете си, а не с това, което направи извън терена. Днес е точно обратното, вземете Бекъм за пример.

Как се свързахте с Марадона?

С помощта на продуцентите. В началото не беше очарован от идеята за биографичен филм, вече предпочиташе да не се шуми толкова около него.

Лесно ли се работи с него? 

Сложно е, понякога забравя, че има ангажименти и отговорности. Затова и работих толкова дълго по филма. Понякога Диего казва "да", понякога "не".

Научи ли нещо ново за него?

Интуитивно смятах, че е интелигентен. Сега го знам със сигурност. От разговорите си със него установих, че е далеч по-зрял, отколкото хората смятат. Особено на политическо ниво, ангажиран е силно със съдбата на Аржентина.

Какво ще кажеш за тъмната му страна?

Марадона наистина е сложна, раздвоена личност. Може би всички сме така, но при него е много по-силно изразено. Диего няма проблем да критикува САЩ един ден, а на следващия, както казахте, да взема пари за реклама на "Кока-кола". Или да мами на терена. В крайна сметка пак се връщаме към мача срещу Англия - два гола, единият дяволски, другият - ангелски. Това са двете страни на гения му. Марадона беше на косъм от смъртта няколко пъти, почти се самоунищожи, но истината според мен е, че Бог още не иска да го прибере при себе си.

Изглежда ли ти щастлив?

Зависи от момента. Един ден го отведохме във Вила Фиорито, бордеите, където е израснал и изглеждаше много щастлив. В други случаи е различен. Марадона ме кара да се сещам за Марлон Брандо и някои други велики актьори. След като напуснат сцената, те вече не знаят как да живеят. За Диего идеалният живот би бил футболен мач, в който съдията никога не свири край.

_______________________________________

 * Златното момче, един от по-ласкавите прякори на Марадона.