Със сигурност за повечето от нас детските години са едно прекрасно време, в което често си мечтаем да имаме възможност да се телепортираме. Докато си играем на възрастни и едва крепим товара на всички отговорности върху плещите си, с умиление си спомняме как преди единственото ни задължение бе да ходим на училище и да си пишем домашните.
Освен за безгрижието, няма как да не спомняме с усмивка на уста и за онези кошмарни моменти, които днес ни изглеждат толкова забавни и маловажни. Но тогава ни се искаше или да се скрием в миша дупка, или да молим на колене за милост.
Източник: iStock
Със сигурност тези ситуации са познати на всички пораснали хлапета. Някои от тях решиха да ги споделят в Twitter с хаштаг #идругитравмиотдетството, което ни вдъхнови за този материал.
Нравоученията
Да не гледаме какво правят другите, а да слушаме съветите на родителите си. Това е основното правило, което нашите се опитваха да ни втълпят чрез всевъзможни заучени изрази и житейски примери.
Твоите приятели ако скочат утре от балкона и ти ли ще скочиш? #идругитравмиотдетството
— murkata (@murkata) 27 март 2018 г.
Разбира се, лошото в околните не трябва да се дава за пример, но доброто винаги се изтъква. "Как Раличка може да има 6, а ти не" - на едното контролно, и "Мен какво ме интересува, че никой няма 6, ти себе си гледай, не другите!" - на следващото.
Стилът ни на обличане също винаги е бил обект на коментари и критики. Особено в тийнейджърските години, когато често сме били под влияние на различни поп-културни и музикални течения. Със сигурност днес ни е срам да си видим снимките, но кой тогава да ти слуша мама...
да виждаш някой друг кат тебе да ходи изсулен #идругитравмиотдетството
— френдо (@cmotan_emcee) 27 март 2018 г.
Заплахите
По-старите поколения нямат особени притеснения да си признаят, че за да се отгледа и възпита както трябва едно дете, понякога си трябват не само думи, но и действия. "Шамарената фабрика" е отваряла врати в не една и две къщи. А слабите оценки и цигарите бяха най-честите поводи за близък контакт с ръката на родителското тяло.
"Да ти плесна един шамар, поне да знаеш защо ревеш." #идругитравмиотдетството
— Teddy (@justteddy_) 27 март 2018 г.
Училище любимо
Родителските срещи също се превръщаха в инфарктни моменти, застрашаващи нашето здраве, щастие и бъдещо съществуване. Знаем какво е чувството да споделим на мама и татко, че в петък в 18 ч трябва да са в класната стая, знаейки, че май нашето име ще е най-спряганото.
А като чуем "Искаш ли да ни кажеш нещо сега или после ще се караме?", губим и звук, и картина. Същата реакция (или по скоро невъзможност да реагираме адекватно) следва и след прибирането на родителското тяло от срещата.
Източник: iStock
Разбира се, и престоят ни в даскало се е запечатал в съзнанието ни с някои фрази, които се радваме, че надали някога отново ще чуем. "Извадете по един лист" си е класика, точно както "какво е искал да каже авторът" или пък "първа група откъм вратата, втора - откъм прозореца".
четвърти номер на дъската #идругитравмиотдетството
— френдо (@cmotan_emcee) 27 март 2018 г.
И сега, за видовете почви в Горно-тракийската низина ще ни говори номер... #идругитравмиотдетството
— X. (@XPuCm0) 27 март 2018 г.
Учител по физика: иди си купи водомер да се измериш, колко си гола вода. #идругитравмиотдетството
— Nikolay Dievski (@NikolayDievski) 27 март 2018 г.
Храната
Ако питаме родителите си, или ще ни кажат, че сме били толкова злояди, че се чудят как сме живи въобще, или че сме омитали всичко, което зърнем. "Тези кюфтета/бонбоните Амфора са за гостите", е фраза, която е разплаквала не едно и две деца.
А "изяж си всичко, че ще ти го сипя във врата" сме чували десетки пъти. И май има нещо магическо с тази закана, защото веднага стимулира функцията на храносмилателната си система от страх да не спим с омазана с леща пижама.
Салатата не е за наяждане. #идругитравмиотдетството
— Alexandra (@olmaigoosh) 27 март 2018 г.
Техниката
Дуплекс, интернет през телефона, аналогова телевизия, марка "Велико Търново", касета от сватбата. Тези неща може да звучат непознати на днешната младеж, но лъхат на близкото минало.
Източник: iStock
Можем днес да не си представяме живота в подобни условия, но тогава просто нямахме друг избор. А и сега с какво можем да заменим удоволствието да ни дадат два лева и да си вземем "Сам вкъщи" от видеотеката?
Не стой толко близо до телевизора, ще си развалиш очите #идругитравмиотдетството
— murkata (@murkata) 27 март 2018 г.
стани и пусни втора програма#идругитравмиотдетството
— стружки (@strujki) 27 март 2018 г.
Излез от Интернет, трябва да се обадя на баба ти. #идругитравмиотдетството
— Nikolay Dievski (@NikolayDievski) 27 март 2018 г.
другите деца имат видео щото слушат#идругитравмиотдетството
— стружки (@strujki) 27 март 2018 г.
