От всичко, което ни е известно за хумуса, може да се направи категоричния извод, че той е древно ястие. Но да кажем къде точно и кога се е появил той, е въпрос с повишена трудност, който неминуемо ще доведе и до сериозен спор.
Днес хумусът е от основно значение за турската, ливанската, сирийската и египетската кухни и всяка тези кулинарни традиции е категорична, че той се е появил първоначално на нейна територия.
Произход
Източник: iStock
Нахутът като култура е познат на територията на днешна Турция от повече от 10 000 години. Според Аниса Хелу - сирийско-ливански автор на няколко книги за близкоизточна кухня, това е "едно от най-ранните бобови растения, отглеждани някога". Сусамовата паста "bi tahini", която е "жизненоважна" за хумуса, се споменава в арабските готварски книги от XIII век.
Ако човек се зарови в различните източници, ще намери дори твърдения, че хумусът е еврейско ястие, споменато в един от пасажите на Библията. Дамаск и Сирия също се смятат за едни най-вероятните претенденти в тази надпревара.
Според друга популярна теория хумусът не е нито библейски, нито ливански, нито сирийски, а... египетски.
"Най-ранната рецепта за хумус, която съм виждал, е от египетска книга за готварство", казва пред BBC Ари Ариел - историк от Средния Изток и преподавател по история и международни изследвания в университета в Айова.
Войните на хумуса
Източник: iStock
Хумусът и неговият произход за мнозина са въпрос на патриотизъм и на идентичност. Така наречените хумусни войни започват през 2008 г. и се водят между Ливан и Израел.
Президентът на Асоциацията на ливански индустриалци, гневен, че хумусът е станал известен и продаван на Запад като израелско ястие, съди Израел за нарушаване на законите за авторското право. Ливанското правителство пък иска от ЕС да признае хумуса като ливански.
В крайна сметка, усилия и на двете страни в спора се оказват неефективни. Нищо че Ливан дори влиза в Книгата на световните рекорди на Гинес за най-голямата чиния хумус, тежаща 10 452 кг.
Рецептата
Източник: iStock
Комбинацията от съставки в популярното ястие все още не успява да намери категоричния си първоначален произход. Хумус означава "нахут" на арабски език. Това, което западняците мислят за хумус, в Близкия изток наричат "Hummus bi tahini". Името подсказва, че двете необходими съставки са пюре и сусамова паста (тахан).
В рецептата за "Hummus bi tahini" се използват нахут, стрит на паста сусам, чесън и лимон. Вариациите са по-скоро в начина на приготвяне. Трябва ли всичко да е добре смляно, или може да има и по-едри части; превес на сусамова паста или на нахута трябва да има; слагат ли се кедрови ядки; а смляно говеждо месо? И какво има отстрани като "гарнитура" - чипс, туршия, лют сос или фалафел?
И докато за някои хора е въпрос на национална чест и гордост хумусът да бъде признат като "техен", като че ли за нас по-важният въпрос е кой го прави най-добре и каква е тайната съставка, която използва.
Striker
на 13.12.2017 в 15:30:13 #1"Тахини" тахан ли означава бе, селяндур неграмотен, а? Бхахахах! Тройкар от прованса, днеска драскач на заплатка, хахахах!