На всеки се случва да изпадне в емоционална черна дупка. Тогава се започва с обвиненията и самосъжаленията. Чудим се какво да правим и живота си. А останалите ни се чудят за какво всъщност се оплакваме толкова.
Има едни малки издайници, че всъщност не живеем толкова зле, колкото си мислим. А дори живеем все по-добре. Вероятно просто трябва да забавим темпото и да се замислим. Ето над какво.
Не искам
Необходимо е да натрупаме достатъчно житейски опит и да изпаднем в разнообразни ситуации, за да разграничим ясно какво искаме и какво не от живота. Всеки може да отговори какво желае да му се случи или да получи.
Източник: iStock
Но за да знаем какво да избягваме и да успяваме да го правим, си е необходима една доза повече житейска мъдрост. А още по-голямо самоусъвършенстване е да не правим компромиси с двете категории и да не отстъпваме през хора, ситуации и обстоятелства, които не желаем в живота си.
Преоткриване
Случвало ни се е да искаме да избягаме от света, да се скрием от всички. Често това желание е свързано с пренапрежение и претоварване с чуждите проблеми. Тогава е важно да започнем да отсяваме получената информация и да не я взимаме присърце.
Когато чуждата драма си остане чужда, но не сме се превърнали и в перфектните егоисти, то тогава комуникацията с други хора вече не е така напрягаща. Отваряме се отново към света, създаваме нови приятелства и произвеждаме хормона на щастието.
Източник: iStock
Пълна свобода
Една от най-големите грешки на много от нас е да потискаме емоциите си. Независимо дали става въпрос за положителни или отрицателни. Всички те създават стрес в организма, ако ги трупаме ден след ден.
Когато започнем да бъдем експресивни и да не се притесняваме от реакциите на другите, значи сме минали на следващото ниво.
Изгубени, но не и загубени
Да се чувстваме изгубени всъщност не е толкова лошо. Ако смятаме, че не сме намерили своето място под слънцето, то тогава сме в процес на промяна. Постепенно се откъсваме от старите стереотипи и виждания за това как трябва да живее. Когато ги изкореним, на тяхно място ще поникнат нови цели, идеи и мечти.
Източник: iStock
Втори план
Да приемаме трудностите с гняв и тревога е доста първосигнално. Но ако вникваме в тях с цел да си извадим поука, то тогава животът ни ще върви все в положителна посока. Разумът надделява над чувствата и разочарованието остава на заден план.
Част от този процес е и осъзнаването, че ако нещо в живота ни куца, то причината е в нас. Самообвиняването може да бъде позитив, ако не е самоцелно. Да прехвърляме все вината на някого другиго е много по-токсично за нас, пише R1L.
Източник: iStock
Давай, за да получиш
Често се терзаем, че не можем да получим всичко, което искаме от живота. Но това е само едната страна на монетата. Ако сме осъзнали, че може би пък и не даваме достатъчно, то тогава се открили и другата. Така постигаме баланс, спираме с празните мечти и терзания и се захващаме за работа.
