През април най-успешният ни алпинист Боян Петров се отправи на най-амбициозната си експедиция с планове да изкачи три осемхилядника в Хималаите и два седемхилядника в Киргизия. Изчезна под първия от тях - Шиша Пангма на 3 май. И не беше открит.
Боян Петров, който е българският алпинист с най-много изкачени върхове над 8000 метра - общо 10, остава завинаги в дебрите на планината.
Трагедията ни накара да се замислим. Боян, както и много други български и чужди алпинисти, безспорно са велики хора. Велики са, заради смелостта да се катерят на най-високите върхове на планетата. Велики са, защото без страх изследват новото и опасното.
И ако ги нямаше хората с това любопитство в сърцата - за безкрайно пътуване, за търсене, за ровене, за катерене на най-големите височини и за спускане в най-дълбоките води, Земята може би все още щеше да си седи непроучена.
Източник: Facebook / Boyan Petrov
Боян Петров
Да, Боян е велик и никой не омаловажава постъпките и приносът му - на него и всички други алпинисти. Но не забравяме ли още някого?
Защото повече от 600 души всяка година се изкачват връх Еверест и никой от тях не може да го направи без армията от шерпи носачи, които са там, на всяка крачка по пътя нагоре.
Източник: iStock
Шерпите имат физиологическа аномалия в клетките, която им позволява да живеят и работят на големи височини, където кислородът е малко, а обикновените хора трудно оцеляват. Тези генетично адаптирани към височините ангели-пазители на алпинистите сякаш са неуязвими към природните стихии, но всъщност - са.
Една трета от хората, които са умрели, докато се опитват да завладеят връх Еверест, всъщност са шерпи.
И както Боян Петров казва, големите върхове не могат да се получат, ако нямаш малки връхчета. Но и много от великите алпинисти може би нямаше да станат толкова велики, ако ги нямаше обикновените малки шерпи - героите, които водят алпинистите до върха.