Ако сме без половинка по-дълго време, вероятно често се питаме защо съдбата е така неблагосклонна към нас. В днешното технологично време каналите за комуникация са разнообразни и възможностите за запознанства растат. Но дали именно там не се корени проблемът?

Социалните мрежи и приложенията за запознанства като Tinder дават почти неограничени възможности да намерим своята половинка. А този огромен избор често ни прави придирчиви. Докато постоянно сме в търсене на нещо по-добро, често се случва да не виждаме и оценяваме възможностите, които са пред очите ни.

Снимка 340781

Източник: iStock

Така се стига до "парадокса на избора". Колкото повече възможности за избор имаме, толкова по-труден за взимане става той.

Дори да сме се харесали взаимно с някого и да сме се престрашили за първа среща, дори тя да е минала страхотно, това вероятно няма да ни откаже да продължим да комуникираме с други евентуални партньори - в търсене на нещо по-добро.

Просто е прекалено лесно и достъпно, което го прави и много изкушаващо. Учените наричат този тип хора "maximizers". Ако подхождаме към хората като към дрехи и искаме да пробваме много, преди да се спрем на една, която да купим, значи спадаме към тях.

Дори да сме във връзка, отново постоянно ще се оглеждаме за нещо по-добро. А в другата крайност са хората, които се задоволяват с това, което имат, и не се питат постоянно "ами ако..."

Снимка 340780

Източник: iStock

Ако не спираме да търсим перфектната за нас половинка, шансът да не я намерим никога е доста голям. Така от много възможности, които ни се предоставят, нищо чудно да си останем сами за дълго. Имам да не дадем шанс на човек да ни докаже, че е достоен за нас, пише Bussines Insider.

Външният вид и първото впечатление също взимат сериозен превес при избора ни, особено когато говорим за интернет комуникация. Така може да пропуснем любовта на живота си само защото следващият/следващата на конвейера има по-големи мускули/гърди. А дали по-следващият/следващата няма още по-големи?