Изглежда в западните общества днес представите за това как трябва да се отглежда едно дете са се преобърнали. Много от съвременните родители са възприели необичайни в исторически план разбирания - че всяко дете, в качеството му на самостоятелен индивид, може и трябва да взима решения само; че нуждите на децата са по-важни и значими от тези на възрастните около тях; че над тях трябва непрестанно да се бди и не бива да се допуска да пострадат дори мъничко.

Но за хората от развиващите се страни и дори за собствените ни родители, всичко това изглежда странно и неправилно. Възприетото днес за нормално възпитание, всъщност може да се окаже опасно за правилното развитие на личността на детето.

Дейвид Ланси е антрополог от Държавния университет на Юта, който от 40 години изучава традиционните общества, и обобщава това, което се знае за техните начини на отглеждане на децата така:

  • Бебетата се възприемат като същества, които трябва да бъдат повивани и обгрижвани в продължение на месеци или години, преди да станат хора.
  • Децата обикновено заемат най-ниското стъпало сред членовете на обществото.
  • Тъй като децата не могат сами да се хранят и защитават, те трупат морален дълг към възрастните, който трябва да изплащат с години.
Снимка 343074

Източник: iStock

И въпреки че всичко това също звучи твърде крайно за нас, все пак можем да извлечем няколко полезни практики от тези общества, които да приложим при възпитанието на децата си:

  • За децата е полезно да играят с други деца от различни възрасти в обща група, защото това им позволява да се научат на работа в екип и изграждане на социални роли. Без стриктен контрол от родителите.
  • Игрите, които предполагат сътрудничество приучават децата да водят преговори помежду си за правилата, а по-големите да се съобразяват с по-малките, като им позволяват понякога да печелят. Ланси смята, че в модерните общества тормозът между децата възниква, когато те не са приучени от ранна възраст да си сътрудничат.
  • Възлагането на домашни задачи, чрез които детето да помага на родителите си - да сортира дрехите за прането по цветове или да пренесе чиниите с храната до масата - го учат по-късно лесно и без напрежение да си изпълнява домашните задължения, а и в детето се развиват емпатията, съчувствието и здравословното усещане за дълг.