Как беше на български или как да не убиваме езика си

Чуждиците са се наместили в ежедневната ни комуникация до такава степен, че вече дори не ни правят впечатление. Те имат своите съответствия в българския език, но поради някаква причина са успели да се преборят за надмощие. И всеки ще се съгласи, че някои от тях правят речта по-жива, дори модерна.

Последното обаче не означава, че трябва да се оставим словата ни да бъдат завладени. Защото когато имаме българска дума за нещо, правилно е да си използваме нея. Няма да изглеждаме нито старомодни, нито вехти.

Чуждиците често са по-удобни, свикнали сме с тях, а и... всички го правят. А това е ненужно. Никой не казва да се правим на Иван Богоров или акад. Александър Теодоров-Балан, останали в историята като неотстъпчиви български пуристи. Става въпрос за елементарна чистота на ежедневния ни български език, защото той е красив.

За същото става и въпрос във Facebook групата "Как беше на български?", на която попаднахме случайно преди около месец. Появила се на социално-мрежовия интернет хоризонт в началото на лятото на 2017 г., нейната цел е да покаже на обществото, че езикът трябва и може да се уважава, без да преставаме да бъдем модерни.

"Как беше на български?" се администрира от агенция за маркетингови и корпоративни комуникации, поставила си за цел да покаже как по забавен начин да се измъкнем от света на чуждиците, завладяващи речта ни.

Такъв е и механизмът, по който работи групата. Екипът на агенцията подбира думите (чуждиците), които да представи на аудиторията си във Facebook. А техен източник са личните им преживявания и впечатления, натрупани в ежедневието.

Източник: от facebook/Как беше на български?

Зад думите стоят 12 души, но едва трима се занимават по-сериозно с администрирането на групата и нейното развитие. Идеята е аудиторията също да взима дейно участие в подбора на показваните думи. Това се случва чрез коментари под постовете или на лично съобщение в страницата на "Как беше на български?", и е обособено в рубриката - "Вашите хрумки".

Визуализацията е поверена на дизайнера Деница Петрова, а честотата на публикациите е съобразена с интереса на последователите на страницата и личната заетост на организаторите.

Facebook е точното място за подобна кампания. Това е мнението на Доротея Николова, ПР специалист в агенцията, с която разговаряхме за чуждиците, които ни заобикалят. Защото именно в социалните мрежи се раждат голяма част от тенденциите в езика.

Какво показва за човека използването на чуждици - висок статус, добро образование или, чисто и просто, претенция да бъде различен от масата?

Богатият речник показва дълбочина на мисълта и отношение към света. Използването на много синоними, сред които и чужди думи, е обогатяващо. Чуждиците обаче са много нахални и изтласкват цяла палитра от вече утвърдени и нюансирани думи в нашия речник. Така те се превръщат в мода, водят до обедняване на речта, а децата дори не знаят за съществуването на различни разновидности на думите.

Вие самите опитвате ли се да избягвате чуждиците?

Работата ни е свързана с използването на терминология на английски език. Ние се стремим обаче, когато говорим на български, то наистина да е на български, а когато говорим на английски или друг чужд език, тогава наистина да е на него.

Източник: от facebook/Как беше на български?

Как се приема това от хората?

Харесва се. Разбира се, някои подхождат с недоверие, но ние търсим мярката, защото смятаме, че езикът е на цялата общност и трябва заедно да го развиваме. Хубаво е да навлизат нови думи, не бива да скачаме на въоръжение срещу всички тях. Но не бива да губим вече утвърдените и хубави български думи. Можем да кажем, че повечето хора изразяват истински ентусиазъм, когато научат за кампанията. Чувстваме глад за такова отношение към родната реч.

Защо избрахте проф. Владко Мурдаров да говори за чуждиците?

Искахме да се допитаме до авторитет, когото всички разпознават и на когото вярват. Желанието ни е да сме позитивни във всичко, което правим, и за да изчистим всички възможни неясноти, се спряхме на проф. Мурдаров, защото той се занимава с изучаването на езика цял живот.

Коя е най-харесваната от вас чуждица, която не бихте искали да намерите как да замените?

Чуждицата по дефиниция е дума, която има аналог на български. В този смисъл всяка от тях може да застане спокойно до българската си посестрима, без да я изхвърля от речта ни.