Снощи, 9 май, на първия полуфинал на Евровизия, българската песен "Bones" влезе в конкуренция с 19 страни.
За финала на конкурса на 12 май в Лисабон се класираха 10: България, Израел, Чехия, Австрия, Естония, Кипър, Литва, Албания, Финландия и Ирландия.
Източник: EPA/БГНЕС
По повод класирането на Equinox на финала на Евровизия, решихме да споделим няколко интересни факта за музикалния конкурс.
7
Това е най-големият брой спечелени първи места на конкурса от началото през 1956 г. до момента. Принадлежат на Ирландия.
3
Минути е максималната дължина на всяка песен, която участва в Евровизия.
13
Са годините на най-младия победител до момента. Това е Сандра Ким от Белгия, която печели конкурса през 1986 г.
43
Са най-многото участвали държави в Евровизия. Това се случва през 2008, 2011 и настоящата, 2018, година.
0
Точки дава Обединеното кралство на АВВА през 1974 г. Което, в крайна сметка, не пречи на шведите да спечелят конкурса.
6
Души на сцената - това е максималният брой хора (певци и танцьори), които могат да бъдат на сцената на Евровизия. До 1971 г. лимитът е бил трима.
0
Толкова пъти Кипър успява да достигне до първите четири места на конкурса. Което превръща държавата в най-продължителния губещ.
1
Е задължителният национален език, на който всеки участник трябва да пее, за да вземе участие в състезанието. Правилото е в сила от 1978 до 1998 г.
1968
е годината, в която излъчването на Евровизия по телевизията за първи път е цветно. Предаването на живо е от зала Royal Albert Hall в Лондон.
1
Това е позицията, която България заема в изготвената от Euronews класация малко преди първия полуфинал на Евровизия 2018. Класацията е за най-лошите песни в историята на конкурса, в която на първо място е "Illusion" на Красимир Аврамов от 2009 г.
Да... За съжаление, през годините не може да се похвалим с много добри песни и изпълнители.
Но винаги може да се гордеем (и ще го правим) с "Beautiful Mess" на Кристиан Костов (2017 г.), с "If Love Is A Crime" на Поли Генова (2016 г.) и с тазгодишната "Bones" на Equinox, за които стискаме палци. Какво друго ни остава...
