Наскоро Световната здравна организация (СЗО) заклейми пристрастяването към игрите като истинска болест, подобна на пристрастяването към алкохола или хазарта.
Според определенията на СЗО, заболяването се характеризира с продължително играене на игри, при което продължителността, интензитета и честотата на играене не могат да бъдат контролирани от играещия.
Източник: iStock
За поставяне на диагнозата е нужно субектът да отделя и повече време за игри, отколкото за нормалните неща от живота, хобитата и ангажиментите си до степен, която нарушава семейните, академичните и професионалните му отношения.
Нужно е поведението да е налице поне 12 месеца, преди да може да бъде поставена диагноза, но този период може да бъде и по-кратък, ако негативните последици от играенето на игри са особено изострени.
Източник: iStock
Проблемът не е колко време прекарваме в играене на игри, а в това от какво се лишаваме, за да го правим, казват експертите.
Тази широка дефиниция може да бъде интерпретирана по доста начини, но все пак затвърждава идеята, че привикването към видео игрите действително носи негативни последици за здравето на играещия и връзката му със света.
