Късните летни горещини са изнервящи и подтикват към авантюристични решения. Сезонът на пътуванията и курортите е на привършване, хората вече се замислят - как да попълнят изчерпаните си банкови сметки и изведнъж продължителна, ненавременна жега от 30-40 градуса отново очертава миража на изкушението.

До края на отпуската ти остават десетина дни и... трябва ли да ги прекараш на климатик? Прохладните места в близост до нажежения град изобщо не се броят на пръсти, но всички те са отегчително познати. Няма ли някое по-шантаво убежище от стихията на лятото, както нестандартните Гоа и Реюнйон приютяват намръзналите люде през зимата? Запитваш днешният бог на знанието Google и узнаваш, че най-горещата дестинация за разхладителен туризъм напоследък е Исландия.

Няколко кликвания по-късно вече знаеш, че средната августовска температура в столицата Рейкявик е плюс 11 градуса, площта на този пръкнал се по средата на Северния Атлантик остров е близо толкова колкото и на България. Населението пък е от около 300 хиляди потомци на древните викинги, които говорят езика на старонорвежките саги и след японците се радват на най-висока средна продължителност на живота в света. Освен това исландците имат прекалено и може би ненужно, висок жизнен стандарт, островът им няма нито едно диворастящо дърво - оскъдните северни гори са били изсечени до последната фиданка през средновековието, - а цената на бутилка прилично вино, за разлика от територията, далеч не е като нашенската.

Ако все още се двоумиш дали да потеглиш или не, качените на Интернет фотографии на исландската природа, безвъзвратно те подтикват да се отправиш към туристическата агенция и да резервираш самолетни билети. Полетът от Европа е кратък, а в боинга на "Айсланд Еър" може да се чуе всякаква реч - явно през лятото северният остров е желана цел за мнозина любители на арктическа прохлада. Очакваш да кацнеш на заспала аерогара, ала се оказва, че международното летище "Лейфюр Ейриксон" гъмжи от народ и реактивни двигатели. Тъй като Исландия се намира по средата на въздушния маршрут между Европа и Северна Америка, за много пътници излиза по-икономично ако направят прекачване в Рейкявик.

За туриста пребиваването в Исландия почти неминуемо започва от гишето за рент-а-кар. Общественият транспорт е оскъден и отблъскващо скъп. Да не говорим за останалите предимства от ползването на личен автомобил в страна, където феноменалните, задължителни за всеки посетител забележителности са малко, но са като скрити скъпоценности, които очакват да бъдат открити. Ето защо е добре да избереш и къмпинга като форма на пътуване по тия места. Исландия е осеяна с благоустроени, модерни места за лагеруване, където не си лишен от нищо в битово отношение. Дали ще решиш да опънеш палатката си на някой пуст плаж или пасторална полянка в планината, зависи само от твоя усет за приключение и романтика.

Преди да се впуснеш по дивите пътища на рядко населения остров, разбира се, минаваш през столицата Рейкявик, или "Димящият залив" на местен език. Пътят от летището върви през безутешни полета от лава, изпъстрени с тучен мъх и прясно зелена трева. Види се, тук е не само прохладно, но и доста дъждовно. Независимо, че Исландия се намира зад шейсетия паралел на север, климатът е типично "британски" поради близостта на топлото океанско течение Гълфстрийм.

Рейкявик е шепа място, където живее близо две трети от населението на острова. Над сивите, строги по северному, ъгловати постройки доминира бетонна протестантска катедрала с малко плашещ вид. Преобладаващата религия в Исландия е лутеранството, което след Реформацията е изместило католицизма. Това неизбежно е оставило отпечатък върху манталитета на местните жители, които са смущаващо сдържани и конкретни - поне през работните дни. Дойде ли петък вечер обаче, градът сменя физиономията си. Баровете и ресторантите се задръстват от народ, дискотеките се пукат по шевовете и бирата и водката стават наистина несвършваеми. Както навсякъде в Скандинавия, и тук взаимоотношението "човек-алкохол" е сложно и затормозяващо. Не му помагат нито гротескно високите цени, нито пълният сух режим - властвал на острова до 1989 г., заместен днес с драконовски държавен монопол върху спиртните напитки.

Няма какво да те задържи дълго в исландската столица, дори и сградата на Горбачов и Рейгън, където през 1986 г. се състоя историческа им среща. Да се шофира в Исландия е приятно, без излишни предизвикателства. Щом излезеш от урбанистичната зона в западната част, по-често се натъкваш на пресичащи шосето домашни животни, отколкото на други превозни средства.

Вулканите са господарите на Исландия. През вековете те определят както естеството на природата, така и съдбата на човека. По черни, в буквалния смисъл, пътища достигаш подножието на Хекла - най-пагубният вестоносец на подземната стихия, който от хилядолетия не желае да заспи и с хронометрична прецизност на всеки десет години напомня за себе си. Днес пораженията от вулканите върху живота на исландците е сведен до минимум, ала в миналото те са имали ефекта на чумна епидемия. Не можеш да не се зачудиш, какво е накарало този миниатюрен народ, да си заплюе за родина парче суша, разположено върху капака на врящия адски котел в центъра на земята. Геологически Исландия е на разседа, свързващ тектоничните плочи на Европа и Северна Америка, което обуславя нескончаемата сеизмична, вулканична и геотермална активност.

Природата обича да уравновесява своите проявления и за щастие на исландците, точно такъв е случаят в тяхната изпепелена страна. Изобилието от геотермални полета предоставя възможност за ползване на безплатна топлинна енергия. Навсякъде където живеят хора из острова - тече топла минерална вода, а парата от множеството гейзери и фумароли е природното динамо на исландските електроцентрали. Ясно е какво превръща Исландия в едно от най-екологично угодните места на земята, както и защо вътрешният брутен продукт е 37 хиляди долара на глава от населението независимо от западащата риболовна индустрия, основният печеливш отрасъл в местната икономика. Все пак само с хляб и риба не се живее....

След като отминаваш "Вратата към ада", както се нарича Хекла в староисландските саги, продължаваш към една от основните исторически забележителности - Тингфетлир. Мястото, където преди повече от хиляда години е бил свикан първият исландски парламент. Въпреки ранното обособяване на Исландия като нация, островът скоро става обект на колонизация - първо от страна на Норвегия, а от края на XIV в. Дания присъединява страната към своите владения. Това политическо положение са запазва до края на Втората световна война, когато Република Исландия е обявена за независима държава.

Покрай водопади, димящи гейзери и безмълвни кратери подкарваш на запад, воден от юношеските си литературни трепети. Искаш да усетиш какво внушение е накарало Жул Верн да избере исландския вулкан Снайфетл за изходен пункт на неговото "Пътуване до центъра на земята". Времето се влошава, облаци с цвят на черен дроб обладават хоризонта и атлантическият дъжд не закъснява да рукне. Преспиваш в Олафсвик, също като героите от романа, професор Хардвиг и неговия племенник, преди да се отправят в търсена на входа към подземните селения.

На другия ден небето е наситено с опалова полярна светлина. Ледниците на мистичния вулкан прозират като туловище на заседнал кит между свистящата мъгла. Паркираш сред застиналата магма и потегляш нагоре. Скоро достигаш снежната линия, вятърът се засилва и затваря кръгозора с пелена от ниски облаци. Ледникът се е притаил някъде напред с дебнещи скрити цепнатини. Уплашено се озърташ, забавяш ход. Както винаги чувството за обстановка на френския фантаст е превъзходно - входът към центъра на земята не би могъл да бъде никъде другаде освен на исландския вулкан Снайфетл!

Два часа по-късно вече си отдъхваш, седнал в крайпътното ресторантче в подножието на жулверновата планина и се питаш - кой от всички морски деликатеси в менюто да предпочетеш. Докато привършваш порцията си от печен гренландски халибут (северна риба подобна на калкан), отвън прогърмява орда рокери. Отпрашват нагоре към Снайфетл. Футуристичните, войнствени мотоциклети просвяткват като викингски доспехи в сумрака на отминаващия ден и пулсират с двутактов рев сред вулканичната пепел на Исландия. Отсреща зеленото око на фара Арнарстапи се завърта на всеки трийсет секунди около орбитата си, измервайки безкрайността.

Статията е предоставена с любезното съдействие на списание ОДИСЕЙ.