По време на скорошното ми посещение в Англия на Уестминстърското абатство и катедралата в Уинчестър - и двете готически църкви, се сетих за грозните същества, които седят по ъглите високо над портите им. Заснех ги с телеобектив и реших да разкажа малко повече за тях.

Гаргойлите (или горгулите) са каменни скулптури с гротескни изображения на животни, хора или фантастични същества. Характерни са за готическите постройки - като декоративен елемент от фасадата. Често те са алегория на човешките грехове и са пазители на портите на дадената църква, сложени там да плашат неканените посетители с ужасяващия си вид. Счита се, че първоначалното им предназначение е да отвеждат стичащата се от покрива на сградата вода през отвора на гърлото синастрани от основите.

Името им произлиза от старата френска дума gargouille или от близките по звучене латински думи gurgulio и gula - всички се превеждат като „гърло". Според други източници името им е звукоподражателно от звука, който водата издава, когато изтича през тях по време на дъжд.

Понеже гаргойлите като явление са свързани с готическата архитектура, нека видим какво е характерно за нея в Англия и да разкажем накратко за двете църкви, чийто гаргойли можете да видите в галерията - Уестминстърското абатство - 1, 2, 3, 4, 5 и катедралата в Уинчестър - 1, 2, 3, 4, 5, 6.

 

Готическата архитектура в Англия

Готическата архитектура няма нищо общо с традиционния стил на готите. Тя се появила почти случайно от съвпадение на различни методи на конструиране, използвани от архитектите за постигане на най-добрите резултати при построяването на религиозни сгради и при ограничения избор на материали.

В Англия се преминава към „нови" континентални архитектурни форми при строежа на  църкви след 1175 г. Заедно с примеси от традиционните англосаксонски и нормански форми, тези нови образци водят до ранната английска готика (1175-1250), т.н. Early English.

Тя се прилага главно от Цистерцианския монашески орден и се отличава с бедни архитектурни елементи. Типични са скелетообразните и кръстовидните сводове и правоъгълния източен завършек на презвитериума (нарича се още и „хор" - частта пред апсидата, която е запазена само за духовенството. В него се намират олтарната част и криптата. Първоначално презвитериумът е бил място за църковния хор, които е бил близо до олтара. Оттук идва и второто му име.)

В апсидата се намира параклис на „Света Дева Мария" (анг. Lady chapel) което е друга характеристика на английското готическо строителство.

В Англия повечето големи църкви са манастирски т.н. Abbey (Абатство). Повечето готически храмове са строени на свободни незастроени пространства и в повечето случаи са част от един църковен комплекс.

Първата готическа сграда е построената между 1175 и 1184 година като олтарна част на катедралата в Кентърбъри. Други изключителни примери са катедралите във Уелс, Линкълн, Уестминстърско абатство и катедралата в Солсбъри, която е строена единствено само в този стил.

По време на декоративния стил (на английски Decorated Style) от 1250 до 1370 година, почти всичките свободни площи са украсени с т.н. ажурна украса, скелето образни и кръстовидни сводове. Издължените островърхи арки са заместени от оживални или арабски арки. По-високият свод позволява вмъкването на по-големи, цветни прозорци, които от своя страна осветляват вътрешното пространство.

Великолепни примери за декоративния готически стил е Англия са Уестминстърско абатство в Лондон, катедралата в Йорк (построена между 1290-1340), в Уелс (построена между 1290-1340), както и с голямо майсторство изработения носещ октогон при катедралата в Или.

 

Уинчестърската Катедрала

Намира в Уинчестър, графство Хемпшър. През X-XI век този град е бил столица на Англия. Той няма нищо общо с производството на карабините Уинчестър, които са американски продукт.

Тази катедрала е една от най-големите в Англия. Тя със сигурност има най-дългият неф (още „кораб" - централната правоъгълна част на църквата откъдето продължават различните и крила) и обща дължина от всяка друга готическа катедрала в Европа.

Посветена е на Светата Троица, Свети Петър и Свети Суитън (един от епископите на града). До днес е седалище на епископа на Уинчестър и център на диоцеза на Уинчестър. От март 2006 има входна такса от 5 лири за посетители.

Уинчестърската Катедрала води началото си от Стара саксонска църква (Old Minister) от 642 г. намирала се на север от нея. През 971 г. тя станала част от манастирски комплекс. Някъде по това време там е погребан свети Суитън.

През 1079 г.  започва изграждането на новата нормандска катедрала. На 8 април 1093 г. монасите от Старата църква се пренасят в новата, а Old Minister е разрушена напълно. Най-старата част от сградата е криптата в която е погребан Уилям Втори Английски и брат му. Строежът на кулата пък е започнат през 1202 г., като целта й е била да замени старата, която се срутила.

Строителството на катедралата продължило и през XIV в. като през 1394 г. майсторът зидар Уилям Уинфорд премоделирал стария нормандски кораб (неф) в настоящия.  През XV и XVI в. е построен и по-голям презвитериум  защото заради преместването на мощите на Св. Суитън в катедралата, тя била посещавана от много поклонници.

След като Крал Хенри VIII (Синята брада) спира контрола на католическата църква в страната и самия той се обявява за глава на самостоятелната англиканска църква,  манастирският комплекс бил сринат до основи. Оцеляла само катедралата. През периода 1905-1912 г. тя е спасена от пълно разпадане и до днес е един от най-големите образци на готическа архитектура в Англия.

В тази катедрала са осъществени коронациите на Хенри Младия крал и неговата кралица Маргарет (1172) и на Ричард I, по известен като Ричард Лъвското сърце (1194); и две кралски сватби: втората на Хенри IV за Жана дьо Навар (1403) и тази на кралица Мария I Тюдор (известна и като Кървавата Мери) за крал Филип II Испански (1554).  В катедралата е погребана и английската писателка Джейн Остин.

 

Уестминстърското абатство

Известно е още и като катедралата на Свети Петър. Една от най-известните сгради в Лондон, намираща се в района Уестминстър. Тази готическа църква е била и до ден днешен е традиционното място за коронация и погребение първо на английските, а по-късно и на британските владетели, както и на монарсите от страните от Британската общност. За много кратко 1546-1556 г., тя е имала статут на катедрала. Собственост е на короната.

Първите данни за абатство на това място датират от 624 г. През 960-970 г. е доказано, че в него е имало общност на бенедиктински монаси. Каменното абатството е построено от крал Едуард Изповедника около 1045 - 1050 г. и е осветено на 28 декември 1065 г., само седмица преди смъртта на краля, който е първият погребан в него. После там е коронясан и наследникът му - крал Харолд след което абатството е унищожено при нормандското нашествие.

През 1245 г. то е построено отново в англо-френски готически стил от Хенри III, като място за поклонение към Свети Едуард Изповедника. Хенри III е първият нормандски крал погребан в него. После най-високият му готически кораб е дострояван в периода 1245-1517 г. През 1503 г. крал Хенри VII построява и параклис в чест на Дева Мария.

Двете западни кули са построени между 1722 и 1745 г., а през XIX в. също има достроявания и консервационна работа по абатството. Дотогава Уестминстър е било третото най-престижно място за образование след Оксфорд и Кеймбридж. В него са преведени първата една трета от Статия завет и втората половина на Новия от библията на Крал Джеймс. През XX в. там е съставена и цялата библия на ново английски.

Уестминстърското абатство понася някои поражения по време на бомбардировките на Лондон от нацистите на 15 ноември 1940 г.

След коронациите на 1066 на крал Харолд и Уилям Завоевателя всички английски и британски монарси (с изключение на Едуард V и Едуард VIII, които не са имали коронации) са коронясани в Абатството. Те се осъществяват от архиепископа на Кентърбъри.

Освен споменатите монарси и много други след тях в абатството са погребани още и много британски писатели и поети като Джефри Чосър, Робърт Бърнс, Лорд Байрон, Чарлс Дикенс, Т. С. Елиът, Ръдиард Киплинг, Джон Милтън, Александър Поуп, Пърси Шели, Шекспир и др. В него са и гробовете на учените Исак Нютон и Чарлз Дарвин и композитора Георг Хендел.

Така през вековете една от най-големите почести във Великобритания става да бъдеш погребан в Уестминстърското абатство. Тази практика се разпространява от аристократи и поети до генерали, адмирали, политици учени и лекари.

 

Освен като декоративни фигури на катедралите през готическия период, днес гаргойлите имат втори живот в някои филми, фентъзи книги и електронни игри.

През 1994 г. "Уолт Дисни" пускат филма "Gargoyles: The Heroes Awaken" ("Гаргойли: Пробуждането на героите"). В него те са фантастични същества, живели през Х в. в Шотландия. На дневна светлина са каменни чудовища, украсяващи стените на замъка, а вечер оживяват и охраняват обитателите му.

Във фентъзито гаргойлите са злобни летящи демони, чиято плът е създадена от камък. Тялото им е уязвимо само за магическо оръжие - обикновени остриета не могат да повредят гранита. Te не са много умни, но пък са достатъчно хитри да не пренебрегват тактическите предимства на измамната си външност. Любимият им начин за ловуване е да се престорят на нормални статуи или декорации над входа на някой замък и да се метнат върху някой безгрижен герой.

Конкретно в книгите на Тери Пратчет гаргойлите всъщност са водоливниците, които в Анкх Морпорк са Нощна стража. Там те се хранят с гълъби и често седят по покривите. Един от тях е стражника Чучур Долен. В света на диска ги използват за съгледвачи, защото лесно се маскират в сградите и имат добър слух и зрение.

Във фантастичните компютърни игри горгулите убиват предимно за удоволствие и не се нуждаят от храна. Те често са слуги на зли магьосници или други могъщи създания, които нямат нищо против подчинените им да убиват до насита.

В Warcraft III тъмните гаргойли на Нортренд са ужасяващи същества, дошли от студения север, отдадени на злотворства и убийства. Влизат в бой облечени в кристални брони, които превъзходно ги пазят от физическите атаки. В серията игри Dungeons and Dragons гаргойлите пък са крилати чудовищни хуманоидни създания с рогати глави и каменна кожа.