От най-дълбока древност аналите разказват, че мушмулата се ползва с доверие и симпатия като лековита храна. Според исторически данни плодът е бил култивиран в Средна Азия и в Китай 1000 години преди Христа.

Дивата мушмула е била добре позната и на траките, обитавали земите на днешна България. Тя е била и част от трапезата им през зимните месеци. Запазени са и разкази на предшествениците, според които населението по нашите земи е приготвяло варива от листата на дръвчето. Отварите са пиели, за да предпазват от простуди. Със сварените листа саналагали раните и белезите по кожата.

Днес страните, които са първенци в отглеждането на дръвчетата мушмули, са САЩ в Калифорния, Япония, Испания, Южна Франция и Италия.

У нас най-разпространено е отглеждането на дръвчетата в районите на Странджа и Сакар планина.

Плодът е ценен, защото съдържа скорбяла, целулоза, пектин и органични киселини. Захарите в мушмулата пък са подходящи за диабетици. Витаминният й състав включва витамин С, В1 и В2. Плодът е богат на каротин и на минерални соли на калия, калция, фосфора, желязото, натрия и магнезия.

Лечебното действие на мушмулата е било високо ценено още през древността. През Средновековието са я използвали за пречистване на кръвта и за стимулиране на растежа при децата.

Днес е известно, че мушмулата действа стимулиращо на жлезите с вътрешна секреция и се препоръчва при отслабване на фунциите на организма след тежко вирусно заболяване. Мушмулите имат и успокояващ ефект върху нервната система. Те подобряват функцията на дебелото черво и помагат при храносмилането.

Недоузрелите мушмули обаче имат запичащ ефект и помагат при чревни разстройства. Медиците препоръчват засилена консумация на мушмули и при болести на жлъчката, бъбреците и черния дроб.

Така че не се мръщете на невзрачния плод на мушмулата. Той е достоен за вашата трапеза. Узряването му започва през септември, но се бере чак през декември. Мушмулата е последният плод, който се бере и с нея градинарската година свършва. С повече желание може да съхраните плодовете й през цялата зима, ако знаете как точно да ги съхранявате.

Мушмулата е сред най-издръжливите плодове - до 2-3 месеца след брането.