Днес се навършват 138 години от рождението на Пейо Яворов. Пейо Тотев Крачолов (Яворов) е роден в Чирпан през 1878 г.

Едва 16-годишен, баща му го принуждава да изостави учението и да започне да работи като телеграфист. Именно по пощенските станции Яворов започва да пише своята мрачна, романтична, символистична поезия.

След 1897 г. влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

След смъртта на Гоце Делчев през 1903 г., която нанася силен душевен удар на Яворов, той частично се отделя от революционната си дейност порадинеразбирателство с Яне Сандански. Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга "Хайдушки копнения" (1909 г.).

Озовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време - сп. "Мисъл".

През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения". В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси - "В полите на Витоша" от 1910 г. и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" от 1912 г.

През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика.

Писането на любовна поезия е едновременно страст и необходимост за Яворов. Любовната лирика е посветена на двете любими жени в живота му. Първата е Мина Тодорова - сестра на Петко Ю. Тодоров. Двамата се запознават на Благовещение през 1906 г. На Мина той посвещава някои от най-красивите си стихове като "Благовещение", "Вълшебница", "Две хубави очи" и др. Отношенията им са усложнени поради нежеланието на близките на Мина тя да свързва живота си с този на Яворов. Освен това тя самата не е сигурна в чувствата си към него и в дълги периоди от време го отбягва.

До скандал се стига след публикуването на цикъла "Писма" в списание "Мисъл" през 1906 г., когато Яворов е критикуван от две страни - от близките на Мина и от д-р Кръстев, заради откровеността, която си е позволил.

На 18 юни 1909 г. в София е тяхната последна среща. През септември тя заминава за Париж. В края на февруари 1910 г. се разболява от туберкулоза. Умира на 13 срещу 14 юли 1910 г. Погребана е в гробището "Бианкур" в Париж, Франция. Там, на гроба й, всеки ден ходи и самият Яворов. Отношенията си с нея той описва в драмата "В полите на Витоша".

Именно на гроба на Мина в Париж Яворов се запознава със следващата жена в своя живот - Лора Каравелова. Дъщеря на Петко Каравелов - 4 пъти министър-председател на България, Лора е една от най-съвременните и еманципирани жени в София. Двамата скоро се превръщат в любимата двойка интелектуалци на столицата.

Сключват брак почти веднага, но Лора скоро разбира, че Яворов - вече "женен" за Македония и своето творчество - е труден спътник. В началото на 1913 г. Лора е убедена, че Яворов има връзка с Дора Конова - годеница на негов приятел. При един от скандалите помежду им Лора заплашва да се самоубие. Нарочно или не, спусъкът е дръпнат на 29 ноември 1913 г. и Лора умира. Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: "Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея"). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява.

Яворов е съден за убийство, но бързо е оправдан, въпреки ширещите се слухове, че той е виновен.

При втория опит да се самоубие, на 29 октомври 1914 г., поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.