Опровергано бе предположението за микробен живот на Марс, след като марсоходът "Кюриосити" не откри в атмосферата на Марс метан, предаде Би Би Си.

На Земята над 90 процента от този газ се произвежда от живи организми. Когато през 2003 г. той беше засечен дистанционно в атмосферата на Марс, се появиха надежди за наличие на микробен живот на планетата.

Изследването на "Кюриосити" е първият опит да се открие метан, предприет непосредствено в марсианската атмосфера. Преди аналогични изследвания бяха правени само с помощта на наблюдения от Земята и с орбитални апарати.

Макар и при първото подробно изследване, направено от "Кюриосити" да не е открит метан, марсоходът ще продължи да го търси в атмосферата. Според резултатите от последните анализи атмосферата на Марс се отличава с повишено съдържание на тежки изотопи на въглерод и аргон.

"Кюриосити" е оборудван да регистрира метан дори ако концентрацията му е само пет части на милиард. Засега специалистите не могат да кажат защо подвижната марсианска лаборатория не може да открие органичния газ, а орбитиращи сонди и наземни телескопи са виждали доказателства за него.

Освен от живи организми метанът може да се генерира и от геоложка активност. Измерванията на съдържанието на други атмосферни газове бяха по-плодотворни. Анализът на въглерода, аргона и други изотопи показва, че Марс е загубил значителна част от атмосферата си с времето.

Целта на двугодишната мисия на "Кюриосити" е да определи дали на Марс някога е имало условия за микробен живот, а именно това в момента е под въпрос заради отсъствието на метан в атмосферата.

Химическата лаборатория на борда на марсохода "Кюриосити" анализира състава на марсианската почва и откри, че тя се състои от същите минерали, както и вулканичните туфи в околностите на вулканите на Хавайските острови. Това бе съобщено от астрогеолозите на пресконференция в Лабораторията по реактивно движение на НАСА.

Апаратът CheMin е първият рентгенов кристалограф, който анализира образци на материали извън Земята. С негова помощ учените изясняват, че марсианската почва се състои наполовина от дребни кристали от вулканичен произход, голяма част от които са широко разпространени на Земята в околностите на вулканите и планинските хребети.

Другата половина от състава на повърхността е аморфна материя чийто състав тепърва предстои да бъде анализиран.

Според учените минералният състав на повърхността на Марс съответства на представите на учените за наличието в миналото на вода на Червената планета.

Преди малко повече от седмица австрийският пилот и парашутист Феликс Баумгартнер, който наскоро се прочу със скока си "от ръба на Космоса", изненадващо за мнозина се изказа против програмите за изследване на Марс за сметка на екопроектите на Земята.

В интервю за британския "Дейли телеграф" Баумгартнер, смятан досега за привърженик на мисиите за изследване на Космоса, призовава американското правителство да пренасочи парите, които харчи за изследване на Червената планета, към опазване на околната среда

"Мисля, че по-скоро трябва да похарчим всички пари, предназначени сега за Марс, за да научим повече за Земята. Мисля, че ние не можем да пратим хора на Марс, защото е прекалено далече. Малкото знания, които получаваме за Марс, нямат смисъл според мен", допълва парашутистът, като не коментира дали неговият скок от стратосферата си е струвал милионите, вложени в него. Откриха следи от светлината на първите звезди


Американски астрофизици, обработващи данните от космическия гама-телескоп "Ферми", са открили следи от светлината на първите звезди във Вселената, съобщи сп. "Сайънс".

За разлика от реликтовото микровълново излъчване на Големия взрив това от първите звезди много трудно може да бъде наблюдавано. Причината е, че то е в същия диапазон, както е и това на съвременните звезди и галактики. За да го открият, учените са изследвали следите от поглъщане на тази първа светлина в спектъра на блазари. Блазарите са мощни компактни източници на излъчване в центъра на галактиките, които представляват джетове на свръхмасивни черни дупки. Те могат да изпускат много високоенергийни гама-лъчи.

Учените са обърнали внимание на факта, че по време на образуване на първите звезди гама-квантите, изпускани от блазарите, са взаимодействали с тяхното излъчване и са образували двойки частици. Получените двойки са намалявали количеството на високоенергийните гама-кванти в спектъра на първите блазари. А именно това е било открито от астрофизиците с помощта на "Ферми". Космическият телескоп "Ферми" (или GLAST) е изведен в орбита през 2008 г.