Да пукнеш от смях - чували сте този израз. Историята обаче помни поне десетина души, за които това се оказва болезнена реалност.

През 1975 Алекс Мичъл, 50 годишен английски зидар, седнал да гледа епизод на популярната британска ТВ комедия The Goodies, посветен на героичен шотландец и неговата гайда.
След 25 минути непрестанен смях сърцето му не издържало и той се свлякъл бездиханен на дивана.

По-късно вдовицата му изпратила писмо с благодарности до предаването, че направило последните мигове на Мичъл толкова приятни. Колко ли искрена е била?

През 1989 датчанинът Оле Бенцен загива по време на прожекция на "Риба наречена Уанда". Пулсът му към момента на смъртта е бил над 250 удара в минута.

Не се успокоявайте, че само абсурдистките комедии са смъртоносни. През 2003 тайвански продавач на сладолед загива от задушаване в съня си, след няколкоминутен смях.
Явно дори шегите, произвеждани от собствения ни мозък и подсъзнание могат да бъдат опасни за нас.

Разбира се, подобни случаи има и преди телевизионната епоха.

Популярна древногръцка легенда, в която вероятно има известна доза истина твърди, че философът стоик Хризип, след като решил да даде вино на магарето си, загинал от неконтрилируем смях, гледайки как животното се опитва да яде смокини.

Много хора са загубили главата си заради неуместния си смях в присъствието на знатни и докачливи особи. Оказва се обаче, че смехът е звлякъл в гроба и поне две кралски особи.

През 1599, при срещата си с италиански търговец, кралят на Бирма Нандабаин починал след смях с фатална продължителност. Причината - било му съобщено, че Венеция е държава без крал.

Смъртта на Мартин І, крал на Арагон и Сицилия, също е породена от смях, макар и по доста по-прозаичен начин.
Кралят имал неблагоразумието да се забавлява по време на вечерите си и комбинацията от смях и консумиране на храна довела до преждевременната му кончина.

Не че могат да не направят много изводи от тези истории. Най добре не комбинирайте истеричен смях с ядене...