Мариана Попова все още не е преодоляла напълно покойния си баща, защото често го сънува.
"Имах страхотно детство. Живеех в едни години, в които София беше прекрасен, почти празен град, в къща с двор. Така че игрите навън с приятели не са ми липсвали. И до ден днешен се отбивам в градинката да изпия едно кафе и да си припомня тези години. Най-трудният ми период определено беше на 15 години, когато баща ми почина, нещо, което се случва безвъзвратно.
Труден, тежък период. Но след преживяното ние станахме още по-сплотено семейство - с майка ми и брат ми. Майка ми е със силна енергия и успява да обедини всички от семейството. Аз може би повече приличам на баща ми - емоционална, със силно изразено чувство за справедливост. Според мен той затова си отиде, не можа да приеме този свят на несправедливости. Даже са го изключили от училище за антиполитически изказвания. Но според мен отиде на по-хубаво място", разказва Попова пред "Труд".
Тя признава, че в по-трудни и деликатни за нея периоди сънищата й я срещат с баща й. "Това го споделям за първи път. Говорим си с него, той ми помага да избера правилната посока. Сънищата са начинът, по който душата ти се свързва със съзнанието, тъй като хората имаме способност да мислим материално и да игнорираме душата", казва още тя.
