Може би хората над 30 като мен помнят стария зоопарк в София. Намираше се там където сега е парка около Паметника на съветската армия. Построен с указ на цар Фердинанд от австрийски архитекти, той беше малък, но уютен, красив и удобен за хора и животни.

Поради разрастването на столицата се взима решение, зоопаркът да бъде преместен на по-спокойно и по-голямо пространство. Новият е построен от 1980 до 1984 г. с типичния за соц мегаломанията стил - тонове грозен сив бетон и желязо, ненужно голямо пространство за хората, ненужно малки и грозни клетки за животните. С годините бетонът се напука, по него изби мъх, водата в езерцата на животните зеленяса, пейките се потрошиха, само старата слоница си остана същата... (бел. ред.)

Водени от подобни спомени любителите на животните, Лилия Трендафилова, Станислав Бориславов и снимачен екип, посетиха Софийския зоопарк. Ето какво се случи:

Преди да отидем в Софийския зоопарк, се бяхме подготвили за война с всички, престъпили правата на животните. "Врагът" на беззащитните твари се намираше зад железни решетки, отделящи го от спирката на рейсовете и новопостроените сгради наоколо. Прекрачихме портите, за да се срещнем с „животинската инквизиция" - д-р Иван Иванов и Ко.

Разбираемо е, че бяхме леко разочаровани, когато се срещнахме с него - Докторът. Той се оказа симпатичен човек, който наистина си върши работата. Изненада! Бяхме прочели интервютата му, прегледали автобиографията му, но не можехме да повярваме, че нещо хубаво се случва на територията на зоопарка. Все пак клетката на ягуара е малка, а тази на скалния орел - ниска. Това са факти. Истината е обаче, че покриват минималните изисквания на Министерството на околната среда:

„Вземете наредбата от закона за биоразнообразието - там е фиксирана квадратурата, на която трябва да отговаря една клетка. Комисията, която извърши лиценза ни, констатира, че всички клетки без малки изключения отговарят на стандартите. Имайте предвид, че клетката не е правена вчера или оня ден, а преди няколко години. А и щом отговаряме на минималните изисквания... Идете в Бристолския зоопарк да видите как е, в Сан Диего клетката е колкото тоя кабинет".

Кабинетът беше малък наистина. Не приличаше обаче толкова на кабинет, колкото на обикновена стая, защото изглеждаше просто уютно. По стената бяха окачени грамоти и дипломи... и снимка на Бойко Борисов. „Живея тук... в къщи само спя. Направете си сметка. Идвам сутринта рано, може към 7, 8 часа..."

Две минути след като влязохме, започнахме ударно: „Кои са най-належащите проблеми на софийския зоопарк?". Единственият отговор, който не очаквахме, бе: „Нямаме проблеми. Имахме по време на кризата с топлината, но закупихме горелки и се оправиха нещата. Не сме имали смъртни случаи. От общината ни помогнаха - отпуснаха допълнително средства."

В този момент решихме, че сме изправени пред тежък проблем, а именно - на зоопарка му липсва такъв. В зоологическата градина ни отведоха красивите намерения да се почувстваме по-добри хора, като дадем гласност на онези без глас. Сега трябваше да се примирим с идеята, че това ще бъде просто един позитивен материал. Вярно, по-хубаво е да е хубаво, но трудно се създава интерес към нещата, които работят. Надяваме се, че не очаквахте скандал.

Зоопаркът обаче още дълго време ще „сърба попарата" на бивши архитектурни решения и недомислици в основния план. „Много от клетките са ремонтирани, но за времето си такива са били изискванията... Не забравяйте, че това е концепция от 80-те."

„Градината се е предвиждала на три етапа. Етап номер едно е това което виждате сега. Вторият етап е трябвало да бъде сафари парк, който да стига долу до алея „Вапцаров" и третата част - от горната ограда до околовръстното, но там са вече частни земи. Иначе е било предвидено място за тюлени, морски лъвове, бели мечки, моржове, пингвини и т.н."

Една от добрите новини е, че скоро започва мащабен проект за реконструкция на зоопарка. „Предстои заснемането на зоопарка, след това чертежи. Всичко ще стане по западните изисквания, нови клетки ще се направят."

Това, което ни накара наистина да въздъхнем с облекчение, обаче бе, че „клетките на ягуарите ще бъдат първите ремонтирани". Защото те са наистина малки. Обещанието е направено, остава само да почакаме.

Промяна се предвижда и при тоалетните. „Те ще бъдат модернизирани по всички европейски стандарти, ще има и място за инвалиди".

„До 3 месеца ще стане скицирането на зоопарка. След това ще се обяви конкурса от общината в сайта им. Лятото сигурно ще започнат строежите."

Ще бъдат добавени и атракции, които в момента липсват. „Имахме рикши, но с тях имаше големи проблеми, защото едно дете като падне от рикшата и, не дай си боже, счупи крак, или просто се одраска - автоматически директорът го завеждат под отговорност и го съдят."

Добрите новини продължават с факта, че зоопаркът е с единия крак член на Европейската асоциация на зоопарковете и аквариумите (EAZA). „Редно е и зоопаркът ни да стане член на Европейската асоциация, след като страната стана член на ЕС. Така вече ще можем да очакваме помощи в най различни аспекти - при репродукцията на животни, въобще всякаква помощ... На Балканите член е само Атинският зоопарк, а кандидат член е този в Бурса, Турция. Там има само три зоопарка - в Бурса, Измир и Истанбул. И трите са по-малки от нашия."

Наскоро зоологическата градина е претърпяла и още положителни промени - „Направихме два аквариума, направихме външна клетка на сурикатите, направихме клетка за индийски видри... Сега пролетта ще ги получим. Направихме клетката на хиените."

Индийските видри не са единствените животни, които се очакват в най-близко бъдеще: „Аз съм се зарекъл пред журналистите да направя пингвинариум, но те са много нежни животни, страдат от гъбични заболявания, които са смъртоносни за тях и трябва първо да се направи филтрираща система и чак след това да се донесат... Ще направим прилепариум тази година със сигурност."

Освен всичко друго, ще се направи и т. нар. „контактна зона" - „тя ще бъде за домашни животни, с които децата ще контактуват. В момента пробно имаме такава зона - пуснати на свобода пауни, египетски гъски, кокошки. Направих го нарочно за да сондирам държанието на българския посетител в зоопарка. Единственият проблем е, че животните не се подчиняват на малките посетители, които започват да реват, да се карат и т.н."

Друг проблем с посетителите е, че те хранят животните с „неспецифични храни". Личният призив на д-р Иванов е: „Не хранете животните, имаме достатъчно пари!"

„Често посетителите дават на тигрите зрънчо, солети. При маймуните има надпис да не им хвърлят бонбони, защото могат да развият диабет. Моите хора постоянно чистят."

Зоопаркът обаче е на пълна бюджетна издръжка - „Нямаме право на търговска дейност - парите за билетите, които се продават, отиват направо в общината". Билетите са левче за ученици и 2 лева за възрастни, а годишно идват „между 400-600 хил. човека". Сметката и сами можете да си я направите.

„Общината ни отпуска 1 300 000 лева годишно. Били сме и на 700 000 лв. бюджет при други кметове. Нямаме проблеми с храна, с вода. Отделно 100-150 000 лева идват от дарения".

Ако искате да осиновите животно „минималната такса е 100 лв. на месец. Това е допълнителна помощ, не е единствената. Просто така я определихме. Идвали са по 50-60 човека колектив, за да осиновят. Все хора, които обичат животните. Имаме много осиновители - и частни лица, и фирми." (Ако и вие искате да осиновите животно - повече информация и списък с животните, които имат нужда от вашата помощ - тук.)

С природозащитните организации също няма проблем. Всъщност работят заедно. „Имаме програма за ре-интродукция на белоглавия лешояд в природата. Ние произвеждаме всяка година по 2- 3 пилета. Природозащитната организация, която работи по проекта „Волтура", ги подготвя и след това ги пуска в природата. Аз имам 5 пуснати на свобода пилета. Имаме проекти и за мечката и за риса."

 „Също така, готвим пощенски марки със защитените хищници и с описанията им. Пазих досега това в тайна - вие сте първите които научавате."

Друго, което научихме, е че рис в България има, въпреки информацията, че последният е бил отстрелян още преди десетилетия. „Нашите хора от екоцентъра успяха да заснемат рис на българска територия за пръв път от 1941 г. насам. Само допреди месец се смяташе, че рисът е изчезнал от България, но ето, че не е така."

След този отново позитивен финал, остава само да се надяваме, че всички обещани неща за подобряване състоянието на софийския зоопарк ще се случат в определените срокове, макар да знаем, че у нас обещания много - изпълнение рядко. Дано времето ни опровергае!"