Повестта на Нацуме Сосеки излиза през 1907 г. и е посрещната възторжено както от критиката, така и от читателите.
Сюжетът е от първите години след Руско-японската война. Млад, изпълнен с идеали и надежди мъж, е назначен за учител по математика в дълбоката японска провинция.
Там се озовава в съвсем друга действителност, враждебна и неразбираща неговите представи за честност и благородство. Младежкият му стремеж към справедливост е неразбираем за останалите, а неговата безкористност се възприема като наивност, граничеща с глупостта. Тук стойността на човека се определя от заплатата, която получава, а не от качествата му В училището цари интригантството, а не желанието да се дадат повече знания на децата.
Повестта „Момчето“ е сред от най-добрите постижения на японския критически реализъм. За достоверността и истинността на написаното допринася и фактът, че в нея има автобиографични елементи - авторът в работил като учител по английски в провинцията. Неслучайно критиката сравнява повестта със „Спасителят в ръжта“ на Селинджър; писателят безкомпромисно разобличава социалните пороци.
Нацуме Сосеки е роден през 1867 г. Завършва Императорския университет в Токио. Семейството му се противопоставя на желанието му да се занимава с писане и той започва да се колебае дали изборът му е добър. Масаока Шики, друг знаков автор за японската литература, окуражава Нацуме Сосеки да избере пътя на словото и той става един от най-значимите и обичани японски писатели.
Творчеството му е съществена част от японското културно наследство – например Акутагава Рюноске е негов последовател и почитател, а Харуки Мураками посочва Нацуме Сосеки за своя любим писател. Този факт предизвиква огромен интерес към творчеството му по света. До момента книгите му са преведени на повече от 30 езика.
„Момчето“ излиза за първи път на български; изданието е двуезично и ще е от огромна полза на изучаващите японски език. Преводът е дело на Людмила Холодович и Александър Киров, наградени от Съюза на преводачите за книгата „Японски разкази“.
