Книгата представлява есе в девет независими, но брилянтно свързани части, които изграждат фин паралел между музиката и литературата. Есето проследява развитието на романа, започвайки с Рабле и достигайки до Кафка, като преминава през Толстой, Бах, Томас Ман, Шопен, Ницше.
„Завети и предателства" получава наградата за най - добра книга за музиката от Обществото на американските композитори.
За автора:
Милан Кундера е роден в Чехословакия на 1 април 1929 г. в Бърно. От 1975 г. живее във Франция.
Баща му, Лудвик Кундера, е известен музиколог и пианист, а и самият Милан Кундера свири на пиано и известно време изучава музикология и музикална композиция.
Кундера завършва средното си образование в Бърно през 1948 г. и през същата година става член на Чехословашката комунистическа партия. Учи една година в Карловия университет в Прага, след което се прехвърля във Филмовия факултет на Академията за музикални изкуства. През 1950 г. е изключен от Комунистическата партия за „антипартийна дейност" и за кратко прекъсва следването си. През 1952 г. завършва Академията и преподава в нея история на западноевропейските литератури.
През 1956 г. членството на Милан Кундера в Комунистическата партия е възстановено. Той е един от известните интелектуалци по време на Пражката пролет, период на либерализация на режима през 1968 г. Изказванията му срещу окупацията на страната от войски на Варшавския договор довеждат до забрана за публикуването на негови произведения и до повторното му изключване от Комунистическата партия през 1970 г. През 1975 г. Кундера е поканен да преподава в университета в гр. Рен, Франция. Пред тогавашното ръководство на Чехословашката комунистическа партия за писателя се застъпва лично съпругата на френския президент. През 1981 г. Кундера получава френско гражданство.
Пише първите си стихове на деветнайсет години. През 50-те години на ХХ век издава три стихосбирки, от които по-късно се отказва. Публикува първите си разкази в началото на 60-те години, през 1963 г. излиза от печат първият му сборник с разкази "Смешни любови", последван от "Втора тетрадка смешни любови" (1965) и "Трета тетрадка смешни любови" (1968). През 1965 г. дописва романа "Шегата", който близо две години се чете в ръкопис от приятели и анонимни читатели, а издаден две години по-късно се радва на изключителна популярност. Успехът е свързан и с филмирането на текста през 1968 г. от режисьора Яромил Иреш.
