1. Възобновяване на сборището
Запознатите с тяхната жалка и скандална история не се изненадаха, когато от различните градчета, където вещиците се бяха установили след бягството си от нашия праведен град Истуик, Роуд Айланд, до нас достигна мълвата, че съпрузите, с които трите прокълнати от Бога жени се бяха сдобили с помощта на черната си магия, не се оказаха дълголетни. Слаби са плодовете на дяволските методи. Сатаната се мъчи да подражава на Сътворението, да, но резултатите са по-бледи.
Александра - най-възрастната, най-едрата и с нрав най-близък до този на нормалните великодушни хора - овдовя първа. Както става с много жени, които изведнъж са се оказали свободни, първият є порив бе да се отправи на път - като че ли светът като цяло, с тези тънки, почти прозрачни абонаменти карти, досадни закъснения на полетите и малкия, но неоспорим риск от пътувания в това време на нарастващи цени на горивата, постоянни банкрути на една или друга авиокомпания, камикадзета и все по-раздрънкани метални части на самолетите в резултат на прекалено тежките товари може да се сравни с плодотворното раздразнение от това да имаш другар в живота.
Джим Фарлендър - съпругът, когото в средата на седемдесетте години си бе изработила от една куха тиква, една каубойска шапка и малко пръст от западната част на страната, изстъргана от задния калник на товарен камион с чинии от Колорадо, който бе видяла паркиран на улица Оук, където изглеждаше съвсем не на място, чак зловещо - през годините на укрепването на брака им се бе оказал труден за помръдване от ателието си за керамични изделия и слабо посещаваното си грънчарско магазинче на една странична улица в Таос, Ню Мексико.
Представата на Джим за пътуване се изчерпваше с едночасовия път с кола до Санта Фе; представата му за почивен ден означаваше да го прекара в някой от индианските резервати - Навахо, Зуни, Апахи, Акома или Ислета Пуебло - и да проучи какво предлагат в сувенирните магазини грънчарите от местните племена с надеждата да купи на безценица от някой прашен магазин автентично гърне с черни и бели геометрични форми, останало от старите индианци, или някоя червенофигурна погребална делва от културата хохокам с нейните спираловидни сложни шарки, за която по-късно да получи малко състояние от някой новооткрит музей в бързо разрастващите се курортни градове на югозапад.
Джим бе доволен от своето място в живота, а Александра бе доволна от тази негова черта, защото като негова съпруга тя бе част от това място. Александра харесваше стройното му тяло - до последния си ден Джим се радваше на плосък корем, без да е направил дори една-единствена коремна преса, - първичната миризма на потта му и аромата на глината, която полепваше по силните му сръчни ръце като рисунка в цвят сепия. Четирите заварени деца, с които го бе обременила - Марси, Бен, Линда и Ерик - не можеха и да мечтаят за по-уравновесен и по-успокояващо сдържан по характер заместник-баща. Децата є, вече почти излетели от гнездото - Марси бе осемнадесетгодишна, - успяваха да общуват с него по-лесно, отколкото със собствения си баща Осуалд Спофърд - дребен производител на вградени кухненски уреди от Норич, Кънектикът. Клетият Ози бе така безнадеждно пристрастен към Малката бейзболна лига и отборните игри по боулинг, че никой, дори и децата му, не можеше да го приеме сериозно.
Хората, особено жените и децата, приемаха Джим Фарлендър сериозно и му отвръщаха със собственото му мълчание. Спокойните му сиви очи блестяха като стомана под сянката на шапката с широка периферия, потъмняла на местата, където я хващаше между палеца и показалеца си. Когато стоеше до грънчарското колело, Джим вързваше на главата си шарена кърпа, за предпази дългата си коса - сива, но все още прошарена с първоначалното избеляло от слънцето русо и събрана в дълга цяла педя опашка на гърба - от влажната глина, която се въртеше на задвижваното с крак колело. В младежките си години бе паднал от кон и оттогава леко накуцваше, а колелото, което категорично отказваше да свърже с електрическата мрежа, куцаше заедно с него, докато в процеса на въртенето на глината мускулестите му ръце оформяха кръглите топки в издължени грациозни съдове с тънко гърло и издуто дъно.
Когато Александра за пръв път усети, че смъртта се приближава към него, двамата бяха в леглото. Ерекцията му започна да спада точно в мига преди тя да стигне до върха; Александра почувства как в тялото върху нейното мускулите изведнъж се отпускат.
Тя винаги бе откривала предизвикателна изтънченост в спретнатия начин, по който се обличаше Джим: островърхи червеникавокафяви ботуши, прилепнали дънки с метални копчета и блестящи от чистота карирани ризи с яка с две копчета. Навремето беше голямо конте, но по-късно започна да носи една и съща риза по два, че и по три дни поред. Под челюстта му се появиха наченки на бяла брада - дали се дължаха на небрежно бръснене, или на проблеми със зрението, Александра така и не разбра. Когато злокобните кръвни картини започнаха да пристигат от болницата една след друга, а сенките на рентгеновите снимки станаха видими дори за нейното око на неспециалист, той прие новината със стоическа умора; Александра трябваше насила да го накара да смени грубите си работни дрехи с някакво прилично облекло.
Така двамата се присъединиха към легиона възрастни двойки, които изпълваха коридорите в болницата и мълчаха, изпълнени с нервност като родители и деца преди училищен рецитал. Тя усещаше разсеяните погледи на другите двойки, които се опитваха да предположат кой от двамата е болният, обреченият, но не искаше да прави отговора очевиден. Искаше да се похвали с Джим така, както майка се хвали с детето си през първия училищен ден - с гордост. През тези тридесет и повече години, откакто бе напуснала Истуик, двамата бяха живели по своите собствени правила тук, в Таос, където волните духове на Дейвид и Фрида Лорънс и Мейбъл Додж Луън все още хвърляха покровителствена сянка над останките от племето на кандидат-творците - пияна, проникната от суеверията на движението Ню Ейдж сбирщина с претенции за артистичност, която насочваше творенията, изложени на витрините є, все по-умолително и по-умолително към стиснатите туристи с ниски чела, отколкото към заможните колекционери на "западно изкуство".
За известно време Александра отново се бе заела с производството на своите малки керамични "цици" - женски фигурки без лица и крака, приятни да ги държиш в ръка, макар и примитивно издялани и грубо оцветени, с дрехи, прилепнали до кожата като татуировки, - но Джим, ревнив и властен по отношение на изкуството си като всеки истински творец, съвсем не прие благосклонно необходимостта да споделя пещта си с нея. Така или иначе, миниатюрните жени със смело издълбан с клечка за зъби или игла за плетене отвор на вулвата бяха част от един неприятен период от живота є, когато заедно с две други разведени жителки на Роуд Айланд Александра бе практикувала една изфабрикувана от самите тях форма на магия.
