ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА

 

1. Възобновяване на сборището

Запознатите с тяхната жалка и скандална история не се изненадаха, когато от различните градчета, където вещиците се бяха установили след бягството си от нашия праведен град Истуик, Роуд Айланд, до нас достигна мълвата, че съпрузите, с които трите прокълнати от Бога жени се бяха сдобили с помощта на черната си магия, не се оказаха дълголетни. Слаби са плодовете на дяволските методи. Сатаната се мъчи да подражава на Сътворението, да, но резултатите са по-бледи.

Александра - най-възрастната, най-едрата и с нрав най-близък до този на нормалните великодушни хора - овдовя първа. Както става с много жени, които изведнъж са се оказали свободни, първият є порив бе да се отправи на път - като че ли светът като цяло, с тези тънки, почти прозрачни абонаменти карти, досадни закъснения на полетите и малкия, но неоспорим риск от пътувания в това време на нарастващи цени на горивата, постоянни банкрути на една или друга авиокомпания, камикадзета и все по-раздрънкани метални части на самолетите в резултат на прекалено тежките товари може да се сравни с плодотворното раздразнение от това да имаш другар в живота.

Джим Фарлендър - съпругът, когото в средата на седемдесетте години си бе изработила от една куха тиква, една каубойска шапка и малко пръст от западната част на страната, изстъргана от задния калник на товарен камион с чинии от Колорадо, който бе видяла паркиран на улица Оук, където изглеждаше съвсем не на място, чак зловещо - през годините на укрепването на брака им се бе оказал труден за помръдване от ателието си за керамични изделия и слабо посещаваното си грънчарско магазинче на една странична улица в Таос, Ню Мексико.

Представата на Джим за пътуване се изчерпваше с едночасовия път с кола до Санта Фе; представата му за почивен ден означаваше да го прекара в някой от индианските резервати - Навахо, Зуни, Апахи, Акома или Ислета Пуебло - и да проучи какво предлагат в сувенирните магазини грънчарите от местните племена с надеждата да купи на безценица от някой прашен магазин автентично гърне с черни и бели геометрични форми, останало от старите индианци, или някоя червенофигурна погребална делва от културата хохокам с нейните спираловидни сложни шарки, за която по-късно да получи малко състояние от някой новооткрит музей в бързо разрастващите се курортни градове на югозапад.

Джим бе доволен от своето място в живота, а Александра бе доволна от тази негова черта, защото като негова съпруга тя бе част от това място. Александра харесваше стройното му тяло - до последния си ден Джим се радваше на плосък корем, без да е направил дори една-единствена коремна преса, - първичната миризма на потта му и аромата на глината, която полепваше по силните му сръчни ръце като рисунка в цвят сепия. Четирите заварени деца, с които го бе обременила - Марси, Бен, Линда и Ерик - не можеха и да мечтаят за по-уравновесен и по-успокояващо сдържан по характер заместник-баща. Децата є, вече почти излетели от гнездото - Марси бе осемнадесетгодишна, - успяваха да общуват с него по-лесно, отколкото със собствения си баща Осуалд Спофърд - дребен производител на вградени кухненски уреди от Норич, Кънектикът. Клетият Ози бе така безнадеждно пристрастен към Малката бейзболна лига и отборните игри по боулинг, че никой, дори и децата му, не можеше да го приеме сериозно.

Хората, особено жените и децата, приемаха Джим Фарлендър сериозно и му отвръщаха със собственото му мълчание. Спокойните му сиви очи блестяха като стомана под сянката на шапката с широка периферия, потъмняла на местата, където я хващаше между палеца и показалеца си. Когато стоеше до грънчарското колело, Джим вързваше на главата си шарена кърпа, за предпази дългата си коса - сива, но все още прошарена с първоначалното избеляло от слънцето русо и събрана в дълга цяла педя опашка на гърба - от влажната глина, която се въртеше на задвижваното с крак колело. В младежките си години бе паднал от кон и оттогава леко накуцваше, а колелото, което категорично отказваше да свърже с електрическата мрежа, куцаше заедно с него, докато в процеса на въртенето на глината мускулестите му ръце оформяха кръглите топки в издължени грациозни съдове с тънко гърло и издуто дъно.

Когато Александра за пръв път усети, че смъртта се приближава към него, двамата бяха в леглото. Ерекцията му започна да спада точно в мига преди тя да стигне до върха; Александра почувства как в тялото върху нейното мускулите изведнъж се отпускат.

Тя винаги бе откривала предизвикателна изтънченост в спретнатия начин, по който се обличаше Джим: островърхи червеникавокафяви ботуши, прилепнали дънки с метални копчета и блестящи от чистота карирани ризи с яка с две копчета. Навремето беше голямо конте, но по-късно започна да носи една и съща риза по два, че и по три дни поред. Под челюстта му се появиха наченки на бяла брада - дали се дължаха на небрежно бръснене, или на проблеми със зрението, Александра така и не разбра. Когато злокобните кръвни картини започнаха да пристигат от болницата една след друга, а сенките на рентгеновите снимки станаха видими дори за нейното око на неспециалист, той прие новината със стоическа умора; Александра трябваше насила да го накара да смени грубите си работни дрехи с някакво прилично облекло.

Така двамата се присъединиха към легиона възрастни двойки, които изпълваха коридорите в болницата и мълчаха, изпълнени с нервност като родители и деца преди училищен рецитал. Тя усещаше разсеяните погледи на другите двойки, които се опитваха да предположат кой от двамата е болният, обреченият, но не искаше да прави отговора очевиден. Искаше да се похвали с Джим така, както майка се хвали с детето си през първия училищен ден - с гордост. През тези тридесет и повече години, откакто бе напуснала Истуик, двамата бяха живели по своите собствени правила тук, в Таос, където волните духове на Дейвид и Фрида Лорънс и Мейбъл Додж Луън все още хвърляха покровителствена сянка над останките от племето на кандидат-творците - пияна, проникната от суеверията на движението Ню Ейдж сбирщина с претенции за артистичност, която насочваше творенията, изложени на витрините є, все по-умолително и по-умолително към стиснатите туристи с ниски чела, отколкото към заможните колекционери на "западно изкуство".

За известно време Александра отново се бе заела с производството на своите малки керамични "цици" - женски фигурки без лица и крака, приятни да ги държиш в ръка, макар и примитивно издялани и грубо оцветени, с дрехи, прилепнали до кожата като татуировки, - но Джим, ревнив и властен по отношение на изкуството си като всеки истински творец, съвсем не прие благосклонно необходимостта да споделя пещта си с нея. Така или иначе, миниатюрните жени със смело издълбан с клечка за зъби или игла за плетене отвор на вулвата бяха част от един неприятен период от живота є, когато заедно с две други разведени жителки на Роуд Айланд Александра бе практикувала една изфабрикувана от самите тях форма на магия.

 

Откъсът се публикува със съдействието на ИК БАРД.

Книгата можете да закупите оттук.