Разказът за Средиземно море страда от средиземноморска словоохотливост: слънцето и морето; ветровете, вълните, пясъците; островите на щастието или на изгнанието; рано съзрели девойки и старици, забулени в черно; маслина, портокал и "лимон жълт"; палми, пинии, кипариси; кораби и покани за пътешествие; плавания и корабокрушения, разкази и спомени за тях; разкош и мизерия; реалност и блянове; живот и мечта. Риториката е била съюзница на свободата и тиранията, служила е на демокрацията и демагогията. Използвала е форума и храма, правдата и проповедта. Арената се е чувала по-далеч от ареопага. Средиземно море е било и по-голямо, и по- малко от самото себе си.
Градили са го хармонията и мярката, геометрията и логиката, законът и поетиката. Рушили са го съперничеството и нетърпимостта, беззаконието и омразата, насилието и фанатизмът. Срещали са се и са се сблъсквали Източната и Западната империя, космополитният дух и анархията, екуменизмът и остракизмът, агората и лабиринтът. Дионисовият екстаз и камъкът на Сизиф, Атина и Спарта, Рим и варварите, свещените книги и религиозните войни. Сблъсъците между християнството и юдейството, между едното и другото с исляма траят до наши дни. Лъчите на Ренесанса не са успели да осветлят всички брегове на Средиземно море.
.....
Самотата и тишината на острова подхранват въображението и ума. Един от първите владетели от династията на Птолемеите, наречен Филаделфио, събира на Фарос седемдесет равини, наречени септагинти, произхождащи от дванадесет израелски племена. Откъсва ги за седемдесет и два дни от света и живота, за да могат на спокойствие на преведат Йерусалимската Библия от еврейския оригинал на гръцки език. Това става преди споменатото островче да се свърже с пристанището на Александрия и на него да бъде построен големият фар - едно от чудесата на света. Учените равини се трудят денем и нощем, за да бъде преводът им верен на Закона, в съответствие с масората. Котловините на острова са били по-подходящи за тази работа отколкото залите на бъдещата Александрийска библиотека, гордостта на Средиземноморието.
Отдалечавайки се от брега към центъра на острова, отношението към морето постепенно се променя - вътрешността взема връх над крайбрежието, крайбрежието - над самото море. Жителите са повече земеделци отколкото моряци, по-рядко рибари отколкото животновъди. Подобни явления срещаме и извън островите. Наблюдавал съм ги, пътувайки от бреговете на Тоскана към Флоренция и Верона, от Атина и Солун към балканските клисури, от Малага през Сиера Морена до Мадрид, от Далмация в Далматинското Загорие, от африканските плажове до оазисите на Сахара, от пристанищата на Палестина до Мъртво море. Принадлежността към Средиземноморието намалява, но въпреки това на истинските места не се губи.
.....
Остатъците от някогашните морета понякога се намират край днешните. Панонското море например е миело вътрешността на европейския континент. Особеностите на почвата на тези места смущават изследователите и любознателните: вкаменени водорасли, треви или риби, миди, слоеве сол или пясък, фосили вълнуват въображението и дават повод за блянове. По онова, което е останало от тях, може да се предположи, че и бившите морета са имали своите заливи и брегове, може би и пристанища и кейове по тях. За някои континентални градове на Европа се твърди, че въпреки всичко са средиземноморски: Залцбург по време на музикалните тържества, старата Прага в началото на есента или пък, ако отидем по-нататък, дори Петроград със своите бели и будни нощи, макар да е на Балтика. "Синята пустиня" в Турция, южно от Анкара и северно от Кониа, също така е била море, то е оставило на пясъка след себе си солени следи. В Тунис, недалеч от Хамамет, част от пустинята е също солена. Това отново ни навежда на мисълта за границите на Средиземно море.
.....
Описанието на най-старите покрити тържища дължим на пътешествениците и хронистите. Те отбелязват какво е тяхното положение в града или околността, как са построени и каква стока продават. Базар произхожда от Персия, чаршия е също персийска дума. Сук идва от семитските диалекти, може би от арамейски, на който е говорил Иисус. Арабите са разпространили това название в земите, които са завладели. Възприели са го испанците и португалците и са го пренесли отвъд океана. Пътищата на пазара често са съвпадали с пътищата на вярата. Там, където са се разминавали, са възниквали конфликти. По тържищата на Средиземноморието невинаги и не във всичко продажбата е била най-важното нещо, понякога страстта към търгуване е била по-важна от самата търговия. В Леванта на специални сергии са предлагали мирта и кимион, тамян, ладан и сена. Около тях непрекъснато се е носело ухание. Мнозина са вярвали, че то никога няма да престане, на някои места като че ли и до ден-днешен трае.Миризливите билки, течности, мазила са били използвани при жертвени и религиозни обреди, за грижи за тялото и при плътска любов. Подправките са били превозвани с кораби и пренасяни с кервани, най-често от изток на запад и от юг север: пипер, канела и дарчин, ванилия, шафраника, карамфил, анасон, цвят от мускус и енево цвете, ориган, майоран, исиот, в по-ново време и индийско къри - не е лесно да се изброи всичко. Имало е и различни напитки, лекарства, отрови. Западните брегове на Средиземно море някога са били бедни, Изтока и Юга са го направили богато.
Откъсът е публикуван с изричното разрешение на ИК Колибри.
Книгата може да закупите оттук
