За автора:

Кърт Вонегът e роден е в Индианаполис на 11 ноември 1922 година. Студент е в Корнелския университет в Итака, щата Ню Йорк в периода 1941 - 1943 година, където списва редовна колонка в студентския вестник. Занимава се с журналистика, преди да влезе в редиците на американската армия, взела участие във Втората световна война. Писателят е жив свидетел на бомбардировката над немския град Дрезден през 1945 (взела над 60 000 човешки жертви), където е военнопленник. След войната Вонегът завършва университета в Чикаго, специалност антропология, и започва работа като полицейски репортер. Впоследствие напуска Чикаго и се заселва в град Скенектъди, Ню Йорк, работейки за Дженеръл Електрик.
•
Кърт Вонегът е прочут с оригиналния си творчески стил и чести нецензурни заигравания с думи, контекст, та дори и с рисунки в книгите си. Езикът му е на достъпно за всички социални класи ниво, като същевременно е невероятно увлекателен и неклиширан, спечелвайки си определението „вонегътизъм". В произведенията си Вонегът интегрира научнофантастични елементи, като пътуване във времето, а много от героите му се появяват епизодично или трайно в различни негови творби.

 

За книгата:

Това не е книга за онова, което е, а за онова, което би могло да бъде...

Така започва „Механично пиано" - първият роман на големия американски писател Кърт Вонегът, публикуван през 1952 г. Интересна подробност е, че романът е преиздаден през 1954 г. под новото име „Утопия 14", но след това авторът и издателите се връщат към първоначалното заглавие.
„Механично пиано" е роман антиутопия за механизирания свят на бъдещето и разделението на обществото. На власт е малка група олигарси. Но олигарсите на Вонегът не са капиталисти, а инженери и мениджъри. Машините са достигнали своя триумф, измествайки напълно вече безполезните работници и тоталната механизация води до конфликт между двете класи.

Със солидна доза черен хумор и ирония Вонегът разказва историята на инженера Пол Протей, който не иска да живее в свят, в който хората са просто допълнение. Въпреки че Пол се изкачва по стълбицата на успеха - перфектната съпруга, добра позиция в завода Илион (който странно напомня на Дженерал Електрик) и голямо повишение, той е обзет от съмнения за състоянието на обществото. Така Протей се присъединява към революционна организация, бореща се против машините, но той и съмишлениците му скоро се убеждават, че бунтът е безсмислен. Пол осъзнава, че в действителност целта им е била да дадат надежда на човечеството, а не да разбунтуват обществото...