БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ НА ПЛАНЕТАТА
Без дърветата и храстите човешкият живот е немислим - те присъстват (и служат) навсякъде: наоколо в живата природа, в домовете, бита и културата на хората. Наред с това, от най-стари времена до днес, различни техни части се ползват от знахари, лечители, медици в лечебната практика и самолечението. Макар че последното не е особено препоръчително, мнозина прибягват към него не единствено с готови фармацевтични препарати, а и с помощта на собственоръчно приготвени запарки, отвари, мазила и пр. от лекарствени дроги. Затова е необходимо да се разширят и обогатят знанията в тази посока, за да се постига по-голям ефект в лечението и съответно да се избягват вредни последици.
Лечебна суровина (събиране, сушене, съхраняване)
Нейните терапевтични възможности са в зависимост не само от количеството и качеството на съставките, които пък се предопределят от климата, почвата, сезона и т.н., а също от спазването на известни изисквания за събиране, сушене и съхраняване. Ще посочим най-важните и обобщени (специфичните се отбелязват при описанието на съответното растение) за отделните части от храсти и дървета.
Листни пъпки. Събират се в ранна пролет, когато нарастват, преди позеленяването на връхчетата и разтварянето им. Оронват се с лек натиск от върха на клончето надолу. Сушат се продължително време в студено и проветриво помещение, за да се избегне разпукването.
Листа. С малки изключения брането им се извършва в периода на цъфтенето. Разполагат се рехаво на 2-3 слоя на проветриво място. Изсушените трябва да са цели и със запазен естествен цвят.
Кора. Обикновено се набавя от млади (двугодишни) клонки през пролетта, по време на сокодвижението. Не се препоръчва тази от стволовете, тъй като няма големи лечебни свойства. Правят се напречни разрези на 20-30 см един от друг, като кората се отделя внимателно, без да се стърже с нож, с цел да се избегне попадането на дървесина. Сушенето става на открито, под навеси, а нощем суровината се прибира, за да не се овлажни от росата. Окончателното изсушаване е постигнато, когато при проверка корите се разтрошават на тресчици, а не се огъват.
Цветчетата са най-полезни в началото на разцъфтяването - отрязват се с овощарски ножици. Те са най-нежната част и изискват по-внимателно отношение. Сушат се на тънки пластове, върху хартия и в проветриво помещение.
Връхчета и клонки се берат в различни годишни периоди, съответстващи на развитието им - най-често през пролетта.
Корените обаче се изваждат есенно време (но не и в късна есен). Почистват се внимателно от пръстта и се нарязват на късчета. Изсушават се на въздух, на добре проветряващо се място, или в сушилня на невисока температура.
Плодовете следва да са напълно узрели (ала не и презрели). При брането да се избягва натрапването им - особено на ягодовите. Едрите (ябълки, круши и др.) се нарязват на резенчета. Сушат се обикновено в сушилни, а някои - в домашни условия на слънце или под проветриви навеси.
Необходимо е да отбележим, че изсушаването не става равномерно отведнъж (например жилките на листата изсъхват по-бавно). За да се избегне плесенясването на дрогата, за съхраняване се прибира едва след като се установи, че е напълно суха. Най-добре е да се постави в тъмни стъклени съдове или в кутии от бяла ламарина - така се предпазва от влагата и светлината. Тази от цветчета и листа има годност до 1-2 години, от плодчета - 2 до 4, а от кори и корени - 3 до 5.
Не е излишно да изтъкнем, че за домашната билкова аптека се събира суровина, колкото може да се използва, а не в големи количества и сетне да се изхвърля. Брането да се върши щадящо за храстите и дърветата - да не се нараняват и унищожават. Задължително е да се различават добре отделните видове; да се знае кои части са лечебни (немалко сред тях са отровни); да се подбират само такива от екологично чисти места. Забранено е ваденето на корени, за да се предпазят диворастящите растения от унищожаване. За ползване във фитотерапията и фармацевтиката те се доставят от специално отглеждани насаждения.
Активни вещества (специфично въздействие върху организма)
Знанията за лечебните качества на отделни растения се базират на хилядолетното практическо приложение. Днес се потвърждават и обогатяват с помощта на модерните научни методи за изолиране, анализиране и изпробване действието на различните активни вещества. Доминиращото сред тях предопределя оздравителното влияние. Констатацията на изследователите обаче е, че много по-голямо значение има комбинацията от множеството съставки, като в немалко случаи решителна роля играят дори по-незначителните. Ще посочим най-важните, съдържащи се в дрогите от храсти и дървета.
Дъбилни вещества (в корите на дъба, брезата, калината, в листата на мечото грозде, сената, цветчетата на песъкинята и др.). Притежават стягащи, антивъзпалителни и кръвоспиращи свойства и са подходящи за лекуване на възпалителни процеси в устната кухина (възпаление на венците, пародонтоза, ангина), рани, изгаряния, хемороиди, измръзвания, както и срещу диария.
Етерични масла (борови иглички, липов цвят, роза, хвойна, лимон и др.) - те са летливи вещества, слабо или въобще неразтворими във вода. С малки изключения имат силен, приятен аромат, което е предпоставка за употребата им в качеството на подобрители на вкуса и миризмата на различни лекарства. Състоят се от многобройни субстанции (за бергамота се сочат например над 300). Въздействат противовъзпалително при кожни дразнения, откашлично, спазмолитично, пикочогонно, тонизиращо на стомашно-чревния тракт, черния дроб, жлъчния мехур и др.
Гликозиди (в дрогите от липа, мечо грозде, зърнастец и др.). Влиянието им е твърде многообразно - сърдечно, слузоразтварящо, потогонно, слабително и пр.
Горчиви вещества (в боровите връхчета, брястовата кора и тази на калината, дафиновите листа, дрогите от конски кестен и много други) - стимулират стомашната секреция, оказват общоукрепващо въздействие върху организма. Полезни са при безапетитие и за подобряване на храносмилането.
Флавоноиди (съдържат ги листните пъпки на брезата, плодчетата на аронията, глога и черната боровинка, листата на обикновения кестен, къпината и др.). Имат твърде различни химични и физични качества, поради което е трудно да се изтъкне обобщено действие. Положително влияние оказват при терапията на аномална чупливост на капилярите (фините и най-фините кръвоносни съдове), сърдечни нарушения и на кръвообращението, отводняващо и спазмолитично в храносмилателния тракт.
Слузни вещества (липов цвят, листа от малина и къпина, бадемови ядки, смокини и др.) - значението им е като смекчаващо средство при заболявания на горните дихателни пътища, храносмилателните органи, изгаряния.
Фитонциди (особено в иглолистните дървета). Наричат ги природни антибиотици. Това са биологично активни вещества, които унищожават или потискат растежа и развитието на микроорганизмите (главно на микробите, вкл. възбудителите на холерата, дизентерията, коремния тиф). Има ги в много хранителни продукти от растителен произход (лук, чесън, ябълки, малини, боровинки и др.)
Наред с това налице са също органични киселини, алкалоиди, витамини, пигменти, микроелементи, минерални вещества. Съчетанието на много активни съставки в отделните растения е причината един и същ препарат от определена дрога да оказва положителен ефект при различни индикации (запарката от бъзови цветчета примерно се препоръчва както при простуди, възпаления на бъбреците и пикочния мехур, воднянка, така и за външно приложение срещу ревматични и подагрични болки, кожни обриви и др.).
Откъсът се публикува със съдействието на ИК Колибри
