"Лудост" е вторият роман на Калин Терзийски, написан една година след първия "Алкохол".
Ако в "Алкохол" се разказва историята на дъното, то "Лудост" е за гмуркането към това дъно. Една история за любовта, която води до полудяване, а полудяването е единствената нормалност в един измъчен свят, лишен от устойчиви ценности.
Калин Терзийски е работил като психиатър, но преди това и като санитар, и като медицинска сестра в психиатрични и други болници - така че той познава полутъмните дебри на психиатричните институции, както е имал и възможност да надникне през дверите на Нормалността - отвъд нея.
В романа "Лудост" се разказват истории. Увлекателни и страшни - за живи и истински хора. Те са съвсем обикновени. Толкова изумителни, че даже не могат да бъдат определени като необикновени.
За романът важи следната мисъл на Уйлям Блейк (която е дала, между другото и името на група Doors): "Ако дверите на възприятието са прочистени, човек ще види света такъв, какъвто е, безкраен."
