За автора:
Джонатан Лител е роден през 1967 г. в Ню Йорк, но е отрасъл и е получил образованието си във Франция. "Доброжелателните" е първата му литературна творба. Романът, публикуван през август 2006 г., е написан на френски и печели едновременно двете най-престижни литературни награди във Франция: "Гонкур" и Голямата награда за роман на Френската академия. Преведен е на всички основни езици и е безпрецедентен книжарски и издателски успех.
За романа:
Великолепен литературен паметник на сложността на Злото, впечатляващ с епичен дъх, плътност, богатство и многопластовост на прочита. Той поставя по оригинален начин въпросите за отговорността и за вината, лична или колективна, смущаващо намеквайки за родството ни с палачите. Стилът му е близък до натурализма, с отклонения в барока и ониризма.
Заглавието „Доброжелателните" препраща към трагедията от Есхил „Евменидите". Ериниите били богини на отмъщението, които преследвали хората, отцеубийци и убийци на майките си - най-страшните престъпления.
Тези около 900 страници представляват ретроспективен разказ от първо лице на Максимилиан Ауе, бивш нацистки офицер, възкръснал за нов живот във Франция като собственик на фабрика и порядъчен баща на семейство. Макс е интелектуалец, отдаден на философията, литературата и класическата музика. Но той е също така хладнокръвен убиец и завършен бюрократ. Той поема отговорността, отвъд категориите за добро и зло в името на германския народ, воден от своя Фюрер, по-скоро в качеството си на наблюдател, отколкото като изпълнител, дори да му се случва да убива. Изглежда той никога не изпитва морални страдания от смъртта на пленниците; за него това е само грях, дори грешка, но не и престъпление.
Романът е разделен на седем части: след една въвеждаща токата, следват шест танца от 18 в., преливащи един в друг в един циничен и зловещ танц.
Романът почива на отлична документация. Описанието на войната и на еврейските кланета е особено натуралистично: на читателя не е спестена и най-малката подробност.
Максимилиан Ауе има поведение на хомосексуалист, което създава проблеми на нациста, какъвто е той, който иска да направи кариера. Същевременно, индиректно, поради своята хомосексуалност той става член на нацисткото разузнаване и в последствие се замесва в нацистките престъпления.
Литъл е избрал хомосексуален разказвач, именно поради този проблематичен аспект на хомосексуализма. Според самият Литъл (предаване на телевизия „Франс Интер" от 13 ноември 2006), именно хомосексуализма позволява на разказвача определена дистанцираност, трезвост, каквато не може да притежава един обикновен баща на семейство, какъвто е бил Айхман. Той позволява също да бъде обяснена изповедта на разказвача, в противовес на мълчанието на нацистките палачи.
Въпросът за злото е централен в романа : критикът от в-к „Фигаро" Етиен дьо Монтети, вижда в Ауе „фаустовски герой на злото". Според него, „ Злото има нюанси, както заника в бурно време" . В това се изразява един от основните ефекти от експлозията, предизвикана от Литъл : да припомни на читателя, въпреки волята си, че тази печална история на нацизма бе и една човешка история.
