Едуард Вик, председател на фондация "ВИК" и основател на наградта за "Най-добър роман", изпрати отворено писмо до медиите, в което заявява, че спира финансирането на проекта.
Причината - все по-малкия интерес нa хората към книгите. Наградите за най-добър роман се връчваха в последните 6 години, като победителите взимаха наградa от 10 000 лева, превод на английски език издаването им чужбина.
"Превръщането на Наградата „ВИК" във водещата литературна награда в България изискваше много работа и усилия.
Целта ни беше да популяризираме българската проза, да привлечем интерес към творбите на съвременните български автори и да насърчим четенето. В това отношение „ВИК" изпълни своята цел.
Телевизията, радиото, интернет, вестниците и списанията в България проявиха интерес към Наградата „ВИК". Имаше известен интерес и към самите книги.
Едно от предимствата на Наградата „ВИК" бе, че читателите имаха възможността да гласуват. Но, за съжаление, те не се възползваха от нея. Годишно гласуваха не повече от 1 000 души. Медиите пишеха, но хората не гласуваха.
До ден днешен продължавам да се питам - защо книгите не се четат? Това е един въпрос, който Фондация „ВИК" задаваше многократно през изминалите 6 години. Много добре съзнавам, че една награда сама по себе не може да направи повече, че тези усилия просто не са достатъчни и че се нуждаем от подкрепа.
Затова Фондация „ВИК" потърси подкрепа от много места. На призивите ни за съдействие получавахме почти едни и същи отговори - това е един „благороден" проект, но за съжаление не и проект, който можем да подпомогнем.
Когато започнахме „Роман на годината", дълго дискутирахме как трябва да се нарича фондацията, която да популяризира съвременната българска литература. ВИК се оказа добро решение - разбрах, че моята фамилия на български означава „вик". Приех метафората - вик за помощ за българския роман.
„Да викаш" за една малка група е страхотно. Успехът се нуждае от импулс.
За тези шест години искам да благодаря на 7-та носители на Наградата „ВИК", също така и на невероятните членове на журито, които четяха романите, на Комитета, който избираше журито.
Специални благодарности на Раймонд Вагенщайн, който често ни напътстваше, както и на Елена Найденова, която неуморно популяризираше българския роман. Не на последно място искам да благодаря и на журналистите, без които нямаше да постигнем целите си.
С вече набраната инерция Фондация „ВИК" смята, че е направила всичко по силите си, за да изпълни първоначалната си цел и че сега е моментът някой друг да продължи започнатото."
