Четирите благородни истини - същността на будизма
"Ние всички сме участници в едно пътуване по пътя на живота.
Но къде да търсим светлината, когато се загубим?"
Александър Симпкинс
Живеем във време, което ни предоставя безброй възможности. Знаем, че щастието ни очаква на една ръка разстояние. Често се колебаем и тревожим насред предоставената ни възможност. Будизмът ни направлява по пътя, като ни учи как да реализираме в най-голяма степен своите способности. Този директен път, наречен Четирите благородни истини, ни помага да поемем управлението на собствената си съдба и да постигнем дълбоко, осмислено и изпълващо ни щастие. На пръв поглед тази идея изглежда проста и лесно разбираема, но нейното значение е много по-дълбоко и се простира далеч извън привидно простия си смисъл.
Ето какво гласят Четирите благородни истини:
Първа истина: Разпознайте страданието в живота си и се изправете лице в лице с него.
Втора истина: Открийте източника на страданието.
Трета истина: Проучете начина, по който можете да сложите край на страданието.
Четвърта истина: Определете метода, който ще ви доведе до просветлен и щастлив живот без страдание.
Първата благородна истина
Първата благородна истина твърди, че животът е страдание не само в смисъл на болка и безпокойство, а и в по-широк екзистенциален смисъл. Буда дефинира шест вида универсално страдание:
1. Страданието започва с травмата от раждането ни.
2. През целия си живот трябва да се справяме с болката и страданията вследствие на различни болести.
3. Остаряването е неизбежно свързано с отпадане на силите и ни налага ограничения.
4. Страхът от смъртта ни съпътства през целия ни живот.
5. През целия си живот страдаме, когато сме въвлечени в неща, които не ни харесват.
6. Страдаме, когато сме разделени от това, което обичаме.
Първата стъпка по пътя на будизма е да се изправим пред изпълненото с болка съществуване, като го приемем и дори приветстваме такова, каквото е. Типично за хората е да се опитват да избегнат страданието, като го игнорират или дори отричат. Парадоксът е, че колкото повече се опитваме да не забелязваме безпокойството, толкова по-зле се чувстваме. Ако например си порежете пръста и се опитате да не обръщате внимание на болката, често раната се инфектира и става още по-болезнена. Но ако я почистите, дезинфекцирате и превържете, тя бързо ще зарасне.
Приемането на страданието може да се приложи и по отношение на психичните разстройства. Ефективната психотерапия помага на хората да видят проблема и да приемат страданието като част от процеса на промяна. Когато изпитваме отрицателни емоции, първата ни реакция е да пренебрегнем усещането или просто да се опитаме да го избегнем. Тази стратегия няма да помогне, ако чувството се нуждае от внимание и грижи. Отбягването на неприятните емоции може да влоши още повече състоянието ви.
Психотерапията ни помага да приемем съзнателно болката, без да я определяме като добра или лоша, просто да изживеем усещането такова, каквото е. Хората, които се подлагат на психотерапия, се научават да вникват в страданието и остават изненадани, че тези чувства се трансформират, докато накрая неприятното усещане затихва. След сеансите те получават по-дълбоко разбиране за самите себе си и за източника на своята болка. Далай Лама казва: "Ако се изправиш лице в лице срещу болката си, ще бъдеш в по-добра позиция да разбереш дълбочината и характера на проблема" (Картър и Далай Лама, 1998, 136).
Възможно е да се постигне пълно освобождаване от болката. Приемете страданието, както ви учи будизмът, като не забравяте, че това не е просто отдаване на отрицателни мисли. Осмисляйки болката, вие показвате намерението си да я трансформирате и преодолеете.
Откъсът се публикува със съдействието на ИК БАРД.
Книгата можете да закупите оттук.
