Сред най-лошите последствия от зачестилите терористични атаки в Европа е фактът, че започваме да свикваме с тях. Всеки път, когато чуем или прочетем за ужас в някоя част на континента или света, се шокираме с една идея по-малко. И така докога?
Може би това е една от многото причини Клинт Истууд да направи филм за терористичното нападение във влака "Талис" от Амстердам до Париж.
Спомняте ли си го? На 21 август 2015 г. във въпросния влак мъж от марокански произход открива огън с пушка. Абсолютната случайност, че точно тогава се возят трима приятели, двама от които представители на американските въоръжени сили, проваля плановете на терориста.
Източник: Warner Bros.
Дребният марокански престъпник Аюб ел Хазани, повлиян от джихадистки клипчета в интернет, решава в името на Аллах да извърши терористичен акт, снабдява се с оръжие и действа. Качва се в частта на влака, в която е първа класа, но не успява да осъществи докрай плана си, защото по пътя си е спрян от шестима души във влака.
Кои са те
Тримата американци, взели основно участие, са съученици от гимназията. Алекс Скарлатос тогава е на 22 години и е на почивка, след като е служил в Афганистан. Успява да удари нападателя със собственото му оръжие и да го свали на пода.
Спенсър Стоун е на 23, част от военновъздушните сили на САЩ. След сблъсъка с терориста, Стоун е с няколко порязвания, счупен пръст и травма на дясното око.
Източник: Warner Bros.
Антъни Садлър също е на 23 години. Той помага на Скарлатос и Стоун да обезвредят Ел Хазани.
Заедно с още трима мъже американците успяват да спрат нападателя, да отнемат оръжията му и да го вържат.
Повече от година след осуетяването на терористичното нападение, адвокатът на мароканеца заявява, че той не е искал просто да убива хора, целта е била да убива американци.
Филмът на Клинт Истууд "15:17 до Париж", разказва за този инцидент, а изборът му за главни изпълнители е силно интригуващ. В ролите са същите трима американци, които осуетяват терористичната атака.
Източник: Warner Bros.
Ето какво казва самият Истууд за решението си да не избере професионални актьори: "Представях си много добри изпълнители, но гледах тези момчета, взирах се в лицата им и един ден ги питах дали мислят, че могат да играят себе си. И колкото повече обмисляха идеята, толкова повече я приемаха. Оказа се, че и тримата притежават талант. Връщането към този момент и повторното му преживяване се превърна в катарзис за тях."
На 9 февруари, когато е премиерата на "15:17 до Париж", ще разберем дали действително тези три американски момчета са се справили със задачата да изиграят себе си, без да се преиграят. Клинт Истууд със сигурност им е дал най-правилните насоки.
Онова, което е по-важното в случая, е излизането на филм, посветен на световен проблем, чието решение не се вижда. Говорим за актуална рана без скорошно лечение, засягаща цивилни хора и всяваща страх в душите дори на най-големите световни сили.
Разбира се, не може да очакваме от "15:17 до Париж" да ни даде отговори на многото въпроси, нито да ни покаже как да се справим с тероризма. По-скоро ще видим истинското лице на смелостта.
