Не мога да разбера защо мъжете не обичат да пазаруват. Полагам големи усилия да вникна в логиката им и все не успявам, наистина.

Ако е само заради обикалянето на магазините — ОК, да им влезе в положението човек. И на мен не ми е приятно да се бутам с тълпи женки, да се опитвам да си харесам нещо, да се ядосвам, че няма точно това, което търся, да ми откапят краката… Обаче не, при мъжете ситуацията е много по-тежка.

Ей го на, Тото. В началото на юли 2007 година си затри телефона. Наложи се да изровим един стар и доста потрошен Siemens, с който временно да закърпи положението. След което… Първо, в продължение на половин година си избира модел. След това няколко месеца чака да го внесат в България. Още няколко отидоха в напразни надежди да му падне цената. И чак тогава започна истинското назландисване ™.

Днес, утре, другата седмица. Близо година и половина след това Тото все още няма телефон. Буквално. Защото Siemens-ът страда от драматичен бъг — като звънне и се самоизключва. Ако си внимателен и го дебнеш, успяваш да видиш номера, от който те търсят, включваш го и набираш. Ако обаче не гледаш екранчето, не само че не виждаш кой е звънял (а след това не получаваш съобщение за пропуснато обаждане), ами и не разбираш, че телефонът е off. За капак батерията му трае около 10 часа и то при условие, че не говориш хич.

Защо Тото не си купува телефон? Не знам. Водих го няколко пъти до магазини, или няма сребристи, че той такъв искал, или условията не го удовлетворяват, или го настъпват по опашката. Да поръча онлайн? “Ох, нямам време сега, айде после ще погледна”. Човек ще рече, че го караш да ходи на зъболекар!

Пък да беше изключение, не е. Почти всичките ми познати мъже са такива. Непазарувачи!

 

http://dni.li/