Дръъън, дзъъъъън, дррръъъъъъън!

Тъпо, през тон мъгла виждам сонито да свети и дрънчи на метър от мен. Разстояние голо, покрито с плочки. Няма как. Пресягам се и го овладявам. Дисплей – дежурната смяна се обажда. Мамка ти и съдба, и денонощен съпорт, и всичко. Зеленото копче - цък.

Отсреща: Ало, хххх, здравей. Извинявай, че те будя по това време, знам че е 4 сутринта, но системата не ме пуска.

АЗ: Ъъъ???

ТЯ: Да, да, системата не ме пуска да вляза в нея. Така не може да се работи.

АЗ: Чакай-чакай, каква система и къде не те пуска да влезеш?

ТЯ: Ми в нея, не мога да вляза.

Блазя ти, Нео, с една матрица си имаш работа и я знаеш каква е. А аз с тая система неизвестна какво да правя.

АЗ: Чакай малко, за коя система говориш?

ТЯ: Еми, за нашата, тази, с която работим.

АЗ: Ама какво точно не ти дава да направиш?

ТЯ: Не ме пуска да вляза.

АЗ: Абе, човек, това не е врата, не е университет, къде точно искаш да влезеш - меню, настройки, къде? Уиндоуса ли заби, какво става?

ТЯ: Еми, нищо не мога да направя, защото тя не ме пуска. Нямам контрол върху нея.

Баси системата.

АЗ: Добре – хайде сега мот-а-мо. Поясни какво е трябвало да се направи.

ТЯ: Еми нали трябва да приключа деня, дневната обработка.

АЗ: Е това се прави преди полунощ – сега е сутрин?

ТЯ: Е да, ама аз досега опитвах, но системата не ме пуска.

Системата държи системата в мъртва хватка - всичко е ясно.

АЗ: Добре, хайде сега ми кажи какво точно се опита да направиш и какво ти изписа в отговор?

ТЯ: Еми, като се опитам да вляза – спира да работи и не ме пуска. Така нищо не мога да направя, не мога да си върша работата.

Поемам въздух.

АЗ: Добре – кажи ми сега какво ти изписва на екрана?

ТЯ: Еми, там нищо не мърда, нали ти казвам, че не ме пуска.

АЗ: А къде те е хванала?

ТЯ: Ъъъ???

АЗ: Ти ми разправяш за някаква митична система, която те е хванала и не те пуска. А аз те питам какво ти пише на екрана.

ТЯ: Еми, там си е картинката.

АЗ: Коя картинка, бе?

ТЯ: Еми, тази със снега.

Хайде сега и сняг. През юни.

АЗ: Добре. Да започнем отначало. Като натиснеш уиндоуския бутон, какво прави?

ТЯ: Кой?

АЗ: Този, който е с логото на Уиндоус – долу в ляво.

ТЯ: Там няма бутон. А какво е това "лого на уиндоус"?

Точка на кипене на оловото. Достигната.

АЗ: Между контрола и алта в ляво долу на клавиатурата. Има един бутон. С едни 4 попиляни формички квадратоподобни.

ТЯ: Ааааааа, този ли?

АЗ: Аха, аха - той, той (усещам се, че кимам с глава).

ТЯ: Еми, нищо не прави.

АЗ: Не ти ли вади меню - старт менюто?

ТЯ: Не, нищо не вади. Нали ти казвам - не ме пуска системата и така не може да се работи.

АЗ: Ама съвсем ли не мърда? А мишката като размърдаш – курсора движи ли се?

ТЯ: Не, не, нищо по системата не работи.

АЗ: Значи уиндоуса е забил, така ли?

ТЯ: Какво значи "забил"?

Точка на кипене на стоманата. Задмината.

АЗ: Значи, като мърдаш мишка-клавиатурата, по екрана нищо не реагира?

ТЯ: Да, да, системата не работи.

АЗ: А пробвахте ли да рестартирате?

ТЯ: Еми, не става.

АЗ: От копчето долу на самия компютър имам предвид.

ТЯ: Не – и така не става. Нищо не става.

АЗ: Имам предвид не голямото бляскаво копче, което е като полумесец, а малкото под него (сух рестарт).

ТЯ: Няма такова копче там.

АЗ: Я погледни все пак.

ТЯ: ААААААА, аха.

АЗ: Хайде сега – натисни го.

ТЯ: Добре.

10 секунди по късно.

ТЯ: Нещо му става.

Не я пуска и му става. Страшно е.

АЗ: Рестартира ли?

ТЯ: Да, ама не иска да се включи.

АЗ: Какво ти изписва?

ТЯ: Еми, рестартира се непрекъснато.

АЗ: Виж да не се е запецнало копченцето нещо.

ТЯ: Не трябваше ли да го задържа 7 секунди?

Точка на деленето на атома. Далеч зад мен.

АЗ (тихо, с нежен глас): Просто го пусни.

Тя: Аха.

30 секунди по късно.

ТЯ: Всичко е наред. Системата тръгна и работи. Благодаря ти и извинявай, че те събудих.

Тя тръгна, но съня ми отиде.

АЗ (опит за благ тон): Няма проблем, не се притеснявай. За следващия път нали ти е ясно?

ТЯ: Да, да, няма проблем. Лека нощ и приятни сънища!

Телефонът: пийп, пийп, пийп...

http://nakom.biz/