Преди няколко месеца мои близки ми съобщиха, че са ми купили килим. Отне ми доста време да ги убедя да го задържат за себе си, като им припомних, че имам килими, но предпочитам да не ги използвам, защото се чувствам по-добре без килими, че нямам достатъчно място, за да складирам още килими. Преди няколко дни ми се обадиха да ми кажат, че са ми купили още един килим и този път трябва да го приема. Отново обяснявах … Вчера разбрах, че са ми купили трети килим.
Не обичам да трупам излишни предмети – не само защото нямам достатъчно място за складиране, а защото мисълта, че имам неща, които не използвам, ме подтиска. Ето защо раздавам нещата, които не искам да държа у дома. Това понякога обижда близките ми, които обичат да ми подаряват неща, които не искам – разпитват ме дали ги ползвам, сърдят се, когато заподозрат, че съм подарила подаръците им.
Освен това не обичам да притежавам и използвам предмети, които не харесвам. Предпочитам сама да си избирам вещите, отколкото да ползвам подарени, които не харесвам, само за да не ги натрупвам като излишни.
Снощи заспах много трудно и сега продължавам да мисля за историята с килимите. В момента съм в такова състояние на духа, че възприемам подаръците като форма на агресия и нежелано навлизане в личното ми пространство. Разбира се, на рационално ниво осъзнавам, че не с всички подаръци е така, но конкретно за тази Коледа реших да дам на всички племенници пари вместо подаръци – не съм сигурна какво ще харесат.
Снощи си дадох сметка за това, че неведнъж съм подарявала на приятели книги, които ми се струва важно да прочетат, но няма да ги изберат сами в книжарницата. Истината е, че процентът прочетени е минимален. Струва ми се, че тези мои жестове също са били опити да навлезна в пространството на другия без позволение.
Мисля, че освен ако не съм съвсем сигурна, че някой би искал да получи точно определен подарък (наскоро се обадих на една приятелка да я питам дали е чела нещо от автора Х, а тя ми каза, че не е, но много би искала да има книгата У и ако ще й подарявам книга, по-добре да взема тази), по-добре да му дам пари или пък, ако не е уместно, да му дам нещо, от което лесно би могъл да се отърве и което със сигурност ще влезе в употреба, тъй като все ще се намери кого да почерпи с него – нещо хубаво за хапване или пийване.
Марат
на 01.01.2010 в 08:56:03 #8ЧНГ,пожелавам ви ви много радост,любов и пари! И аз дадох на племеницата си пари вместо подарък,прецених,че е достатъчно голяма да ги оползотвори както сметне за необходимо или да си купи каквото си поиска.
tanjer
на 29.12.2009 в 14:07:27 #7Явно този спор стана безсмислен, пък и излезе от добрия тон, но пък сърце не ми дава да те оставя без отговор. Коментарите относно моята интелигентност смятам да ги подмина, защото подобна грубост е повече от излишна, но явно ти обичаш да мразиш, така че те оставям да мразиш на воля. Относно пустите подаръци - съмнявам се, че твой приятел, роднина или близък би те подразнил умишлено, купувайки ти нещо, за което си тропнала с крак, че мразиш. Подарили са ти нещо ненужно - чудо голямо! Явно или просто някой е забравил за предпочитанията ти, или пък е твърде грижовен и се е надявал, че може пък този път подаръка да ти хареса. При всички положения е било несъзнателно или от прекомерна грижа, което обезсмисля грубостта. А такава определено е имало, щом си заявила нежеланието си да получиш определен подарък - в каквито и думи да си го облякла, момента със Сатаната не си го подминала. Просто явно има хора, които не кръжат в орбита около самата теб и не им позволяваш да проявят егоизма, който си проявила самата ти. Толкова от мен. Пожелавам ти весели празници и повече усмивки! За мен остава радостта, че не те познавам, следователно нямам шанса да стъпя накриво с избора си на грешен подарък и да водя подобен спор отново!
лили ти праща целувки
на 29.12.2009 в 03:16:23 #6този „някой” те разбра още първия път и ако перифразираш нещо глупаво, то най-вероятно ще стане интелектуално по-достъпно само за теб. не, става въпрос за това, дали някой е ПОМИСЛИЛ за теб. естествено, че ако човек не знае, че това не ти трябва или няма да ти хареса, ти няма да го изравниш със земята, защото е сбъркал. всеки може да сгреши. но ако съм казала няколко пъти, че ТОВА НЕЩО НЕ МИ ХАРЕСВА и все пак го получа, не излиза ли, че не аз съм „вглъбена в собствената си персона”, а човекът който ми го е подарил, не ме е слушал докато говоря? как се реагира на такъв подарък? целият проблем на хората е, че те в края на краищата си мислят, че знаят кое е най-добре за теб. или просто решават, че ти, като човек без характер и вкусове, сигурно ще харесаш каквото им се е сторило ОК и на тях. за нещастие, разбирам, когато някой не е помислил за мен. в мисленето за другия има една малка жертва, която човек трябва да направи – да спре да мисли НА НЕГО КАКВО СИ МУ ХАРЕСВА. дано някой поне този път разбере, за какво става въпрос в текста.
tanjer
на 27.12.2009 в 01:14:50 #5Аз добре разбрах авторката, но явно мен някой не ме е разбрал. Не твърдя, че всички подаръци, които съм правила и получавала са били подходящи и желани. Но ако всички подаръци, които получавате,са тези, които сте заръчали да ви вземат, къде тогава се губи радостта от празника?! Дори да става дума за невероятната ви майка, която не разбира защо точно не ти трябва поредния тиган, защото по нейно мнение явно страдаш от липса на такива, не мога да разбера идеята на влизането в ролята на Сатаната. Няма нищо по-грубо от това да накараш човек да се чувства излишен, непотребен и много сбъркал. А всъщност самата идея да го правиш е доста тъпа! Ако си достатъчно пораснал и не си толкова вглъбен в собствената си персона, поредния килим, поло или каквото и да е там просто може да бъде получен с усмивка, прегръдка и благодарност, защото е празник, защото човекът срещу вас си е дал труда да ви уважи и най-вече защото явно е човек, който ви обича.
лили ти праща целувки
на 24.12.2009 в 15:21:56 #4авторката не казва, че не обича подаръци. казва, че не обича, когато хората й налагат подаръците си, защото това е упражняване на насилие над човека от другата страна на "добрия жест". майка ми продължава да ми прави услуги, които не мога да откажа, защото иначе ще ми се разсърди. независимо от това, че услугите са далеч от нужни. или на практика пречат. предвид тяхната същност, а именно - безвъзмездно предлагане на помощ от чисто безкористни цели - аз трябва да се чувствам като сатаната, ако откажа. МРАЗЯ ДА СЕ ШИБАНО ЧУВСТВАМ КАТО САТАНАТА! ПФФФ. еби му майката. както и да е, вие продължавайте аргумента, дали това, че е "от сърце", е извинение за всичко. три килима, след като си отказал още първия, е признак за чиста тъпотия. казах на наште как не обичам блузи поло и те се върнаха от испания с поло за мен. дори да кажете "има хора, които не получават нищо" - това е съвсем друго, ебаси. наште като нямат пари, не им искам нищо. и това не подлежи на някакъв спор, не ми пречи на съня или нещо. просто мразя, мразя, МРАЗЯ някой накрая да ми наложи мнението си за да "видя колко хубаво е нещо си, всъщност". и аз съм я правила тая гадост и тя не носи тези обеци.
tanjer
на 24.12.2009 в 00:12:08 #3За мен пък подаръците са жест - "мисля за теб и за празника ти избрах ето това"
и затова ги обичам във всичките му форми. Още повече, че този, който го е купил, се е постарал да избере нещо, което да ти хареса или поне най-малко на него му е харесало за теб. Но какво пък - разни хора, разни идеали. Ако не друго, поне пак искрено се развеселих от коментара на Матю 
Весели празници на всички! И да получите толкова подаръци, колкото ви харесва!
Матю
на 23.12.2009 в 23:36:31 #2Три килима се траят - даже ще си спестиш подово отопление, но гледай да не станат 30, че ще трябва да ходиш наведена, за да не сцепиш абажура...
shadow
на 23.12.2009 в 14:55:35 #1Дааа, хайде вместо подаръци да си "подаряваме" пари. Аз на теб, ти на мен, невероятна тръпка. "На ти 100 лева, аз ще взема твоите 100 лева". Чудесна идея! Напомня ми на оня виц, в който двама яли ла*на без пари
Аз лично, под подарък разбирам нещо за спомен, а не непременно нещо практично. Важен е жестът, а не материалната стойност. Дори може да е нещо собственоръчно направено или каквото и да е, но не непременно предмет, който задължително да влезе в употреба (книга, килим и т.н.)