Ранно утро. Не съм спал цяла нощ...
Полушофирам полузаспало и полупаркирам колата на полупразната улица пред офиса... половинчата работа. Очите ми и те са полуотворени, а отражението ми в огледалото силно напомня на чичо Фестър (цъкни за снимка на чичо Фестър).
Влизам покрай почти заспалата охрана, чакаща с нетърпение дневната смяна... качвам се по пустите стълби и влизам в празния офис. Мониторите стоят строени и чакат започването на новия работен ден.
Чистачката идва и опрахосмучва целия етаж. Забърсва бюрата и много внимава да не закачи някой кабел или листче. Отнема й около 45 минути да приключи работа. Взима два огромни чувала с отпадъци (леле, наистина ли толкова много боклуци хвърляме всеки ден) и продължава работата си на следващия етаж... Също като в електронна игра - обираш всичко на това ниво и продължаваш към следващото...
Слънцето надниква през прозореца, градът оживява. "Свърши се днес, вече е утре - утре живей, утре бъди с нови очи, с ново лице, с нова мечта, с нова надежда, с нова любов, с ново сърце! Сутрин - светлосиня, детски чиста ще ни срещне с теб, живот!"
Тази нощ не спах... Но се радвам, че посрещнах утрото жив и здрав. Радвам се, че и един много специален за мен човек го посрещна така благодарение на дежурните лекари в "Пирогов", които покрай суматохата от катастрофирали, натрошени, кървящи и пребити намериха време да залепят и превържат едно обикновено порязване от чиния...
За първи път в живота си (и надявам се - за последен) карах пил. Определено има разлика в усещането на обстановката и рефлексите... А вие какво бихте направили, ако се наложи спешно да закарате ваш близък до болницата, но сте пили и то доста?
И още нещо - ако сте живи и здрави, но се депресирате заради хиляди други дребни нещица, прекарайте една нощ пред спешното отделение в "Пирогов". Хвърлете по един бърз поглед на пристигащите спешни случаи, на притеснените хора в чакалните, на претръпналите от какви ли не гледки лекари и... може би ще осъзнаете, че всъщност нещата изобщо не са толкова зле...
Lamiata
на 23.06.2008 в 11:08:20 #14rasgneven, тук не става въпрос за замисъл... да сме живи и здрави всички , другото ще се оправи.
rasgneven
на 21.06.2008 в 08:47:29 #13Добър замисъл,недобре изложена мисъл.
Гоце
на 20.06.2008 в 12:03:29 #12...а да не съдим прибързано. Зависи от случая, дали всяка секунда е важна...Колко си пил, каква преценка имаш за себе си... Два пъти ми се е случвало - веднъж карах дете-отдавна беше - със старата ми лада. Ма МВР болница ме спряха катаджии (на път към Пирогов). Видяха за какво става дума и ме пуснаха да продължа. Втори път се обадиха от сота - офисът ви е разбит, с двеста грама водка от вечерта - около 2 часа - не ме спираха, но за сметка на това цяла нощ се разправях с полицай... Такъв е животът... избор, късмет, съдба - 3 в едно.
Простака
на 20.06.2008 в 01:32:38 #11И аз се присъединявам към "колегите" - ето такива неща искам да чета
Eager
на 20.06.2008 в 01:08:39 #10dxristova Регистриран на: 10.04.2006, 12:52 Ще викна такси ... +++ Ще ми се да видя, ако например живееш в Горна Баня, Обеля, или нещо от сорта, а някой твой близък е пострадал достатъчно сериозно дори да си помислиш за Пирогов... А за статията - 6.
vankata21
на 19.06.2008 в 21:41:57 #9супер си е статията
anty_
на 19.06.2008 в 19:38:04 #8Наистина добра статия!
Gremlin
на 19.06.2008 в 18:15:55 #7Браво! Незнам кой как би възприел статията, но аз бих казал само - добра защото е описала едно преживяване! И е описано точно кратко и ясно! А и има и смисъл! Мисля, че доста от авторите тук в лайфстаил трябва да вземат пример как се пише една НЕотегчаваща статия! Браво на автора и все така и дано близките ти са живи и здрави и не ти се налага пак да хвърчиш пиян някъде, че недай си боже може да ти е запоследно!
Расъл у Расник
на 19.06.2008 в 18:01:19 #6За първи път една хубава статия...Служебна благодарност на екипа на lifestyle.ibox.bg и на автора...
Zlayer
на 19.06.2008 в 17:57:50 #5добро, добро...
dxristova
на 19.06.2008 в 15:48:17 #4А вие какво бихте направили, ако се наложи спешно да закарате ваш близък до болницата, но сте пили и то доста? ============== Ще викна такси ...
Milena
на 19.06.2008 в 15:39:13 #3Е,аз престоях два месеца в Пирогов. И това ме промени завинаги! Разбрах,че животът е крехък като стъкло. Днес може да си красив,известен,блюбен,богат....и не утре, точно в следващата секунда може даже да те няма...и по-лошо, да гледаш света отдолу....от инвалидната количка. Каквато беше съдбата на жената до мен.... Видях много съдби и разбрах,че всички ние зависим един от друг.... и се нуждаем от човешкото състрадание и помощ...колкото и силен да си!
zloodeiko
на 19.06.2008 в 14:25:44 #2Ей тва му се вика да ти се пише ама нищо да не напишеш
pavlitos
на 19.06.2008 в 13:43:31 #1Тц, тц,тц.....