Една истинска история - отпреди години. Разказана преди няколко години на чаша и така и незабравена до днес. Вероятно част от подробностите в нея съм забравил, но някак си не мога да се заставя да потърся човека, който ми я разказа, за да ги добави. Всъщност не съм сигурен, че той би искал да си ги припомня - или че въобще помни, че ми е разказвал това. Така или иначе, просто защото историята е твърде лична, имена няма да споменавам. Ако той се познае... извинявай, приятелю, имам нуждата да разкажа това, за да се освободя от него. За да спре да бъде в мислите ми. И за да престана да правя аналогии.

Трябва да кажа, че за разлика от него, с когото дълго бяхме близки приятели, нея не съм виждал никога. Но името се е запечатало - Камелия. Рядко име за моето поколение - и някак си не предизвикващо никакви асоциации за изключителна красота. Може би го свързвам с "Дамата с камелиите", де да знам?


Любовта им била училищна, в прогимназията. В късните години на соца. Любов идеализирана, с разходки ръка за ръка, под ръка, целувки за миг, разговори до безкрай, някакви смътни планове и обещания. И никакъв секс. Никой от тях тогава не умеел нищо. Забавен цитат от разказа му: "Тогава нямаше порнофилми, откъде да знам, че жената може да се възбуди например от облизване на зърната на гърдите? Съучениците казваха, че на жените трябва да "мачкаш циците", някъде на ръба на нежността и грубостта. Защото от това, разбираш ли, те адски се възбуждали. И аз понякога се опитвах да правя нещо такова с нея – през блузката (и защо си спомня точно "блузката"?) – и много се разочаровах от това, че не се получаваше описваният от приятелите ми ефект".

Вече не били съвсем деца и разбирали, че прекалено дълго са ходили и разговаряли, твърде дълго се признавали в любов един на друг, твърде дълго само се целували, ако щеш. Според всички правила би трябвало след това да последва леглото. Тези "училищни истории" трудно могат да се нарекат любов, дори и първа, юношеска. Според понятията за "успешния" на тази възраст младеж било (и май все още е) необходимо да има приятелка, а тя да си има приятел. Те били един за друг именно това - толкова необходимото, за да се чувстват в толкова крехка възраст "успешни". От "леглото" се страхували, от собствените си обещания един към друг - кой знае защо, също. Накратко, когато се разделили, това станало без страдания и дори с известно облекчение и от нейна, и от негова страна.

После той си спомнял за нея много често, представял си различни неща, фантазирал. За себе си я определял като "първата си любов", макар тя всъщност да не била никаква любов, но все пак всеки трябва да има първа любов, нали?

След десетина години обстоятелствата ги срещнали отново. Той бил женен, с дете. Тя - омъжена, с две. Само си разменили телефоните, нищо повече. Той събрал смелост и й се обадил след… три години. Той самият не знаел защо. Само каза, че от гледната точка на преживените и отминали единадесет години времето им заедно в училище му изглеждало "просто като анимационен филм". Срещнали се и усетили, че и и на двамата им е интересно да опитат това, което са пропуснали тогава. Той казва, че може би пък само той да го е чувствал така - а за нея само да си е въобразявал. Така или иначе, тя не отказала, когато той предложил. Само казала, че дотогава никога не била изневерявала на мъжа си, така че това щяло да й бъде първото изживяване от този род (кой знае, може би и последното?). Всъщност после дори му признала, че не е изпитала усещането, че изневерява. По-скоро било нещо като пътешествие с лична машина на времето. Изживяване на късче от миналото, закъсняло с 11 години, късче, което трябвало да бъде преживяно, по-скоро доизживяно, защото заради незавършеността си за тях било като незаздравяла рана.

По неговите думи се получил просто феноменален секс – и като степен на взаимен интерес (искали да опитат всичко), и по нивото на взаимно усещане на другия. Звучи абсурдно, но все пак накрая тя самата му казала, че нещата между тях се получили именно така, както тя е мечтала да станат, когато са били още деца. Той можел да каже същото, вероятно затова и се разбирали и усещали един друг така добре.

След края той и тя се обличали, стараейки се да не се гледат в очите. Той казваше, че в този момент изпитвал истински страх. Миналото било изживяно - и те със собствените си ръце в този следобед си отнели любимото занимание – да градят планове за миналото. Сега били обречени да имат само бъдеще. След това не се срещнали никога повече.


Чудесна история. Струва ми се, че всеки мъж - не знам дали това важи за жените, но всеки мъж може да открие себе си в нея. Поне аз си мисля, че се познах. И оттогава изпитвам една неясна горчивина, която е прекалено трудна за описване с думи. Надявам се някой ден да успея се избавя от нея - колкото и да ми е скъпа. Понякога миналото просто трябва да бъде оставено там, където му е мястото.