Събуждаш се трудно.
Будилникът отдавна е изсвирил всички известни му мелодии и се е умълчал замислен в ъгъла - по-далече от теб - изпитвал е сутрешния ти гняв.
По радиото съобщават - часът е 8 и 15 мин, слънцето е изгряло преди 2 часа и 30 мин. Поглеждаш навън - и никъде не виждаш слънце. Пак са го купили цялото ония дебели западняци. За нас Валутният фонд е отпуснал само огризките.
Кръвното ти налягане е паднало някъде под леглото и ти не се и навеждаш да го търсиш.
Някак си стигаш до кухнята, за да разбереш, че ако вчера си нямал захар, днес нямаш и кафе. Теглиш една дълга и километрична, която, ако я пуснеш в "Попържни", половината участници ще се оттеглят от клуба засрамени.
Обличаш се и тръгваш на работа. Някак си, минавайки през краката на двама-трима заспали като теб, поглеждаш на кръв един контрольор, имащ нахалството да ти иска билет. Той ти поглежда лицето и си намира работа в другия край на рейса.
Стигаш до офиса само за да разбереш, че днес си пръв. Приемаш обажданията от другите ти колеги, че ще закъснеят по някакви си причини.
Тук е малко по-добре - има кафе, обаче няма филтри за кафеварката. Отваряш кутията с кафе и се мъчиш да се дрогираш с миризмата му. Става ти гадно, но не по-събудено.
Сядаш на ПС-то и почваш да търсиш други като тебе в нета.
Петък е... ден на майстора.
http://www.bukvite.com/avt.php?nick=%C1%EE%E3%E4%E0%ED%EE%E2
velitoooo
на 06.10.2008 в 09:05:52 #11алеле научете се да пишете и тогава пишете коментари
Лорета
на 14.07.2008 в 09:33:30 #10*със
Лорета
на 14.07.2008 в 09:21:37 #9Случвало се е на всеки... Само че в студентски условия е следното: старав в 8:15, а изпита ти започва в 8. Установяваш, че пак си забравил снощи да си купиш кафе и съз специфично недоспало залитане слизаш до кафе-машината на долния етаж в общежитието. Там установяваш, че всъщност нямаш дребни за автомата, но за сметка на това наоколо няма никой друг толкова ранобуден, за да ти развали. С възможно най-вкиснато настроение се прибираш, обличаш се и отиваш на изпита. На професора сутринта е минала по подобен начин, поради което от изпита няма оцелели... Смъртността е 100%. От това не ти става по-добре и като теглиш няколко поздрава на роднините от женски пол на професора, отиваш от обяд в любимата бирария и не ставаш докато не съмне на следващия ден... Ако по случайност изпита е минал успешно, разликата е само, че няма да трябва отново да отваряш противния учебник, който е на възрастта на дядо ти. Петъците понякога могат да са много подли....
Бобчотропчо
на 13.07.2008 в 10:29:14 #8Стандартни, тъпи клишета... Нищо смислено в това четиво....
rasgneven
на 12.07.2008 в 21:12:21 #7Много добре написано,но темата е изтъркана. Че е тъжен животът в България-тъжен е. И....?Не виждам някой да е запретнал ръкави.
Ignis Sanat
на 12.07.2008 в 13:18:20 #6ставам сутрин рано аззззззззззз, цигара паля ....котката пак е обърнала кашоните от компа ми, сно6ти ми наеба и 4аршафа, мразя котки та така ставам аз :Д после отиван на работа и там си говоря с малоумни руснаци китайци и кви ли не, мн е забавно, неможах да прочета статията ама сигурно е забавна ай приятен ден :П
преводач
на 12.07.2008 в 02:49:15 #5стана модерно да се пишат разни изсмукани от пръстите безсмислици... отивам да чета людмила улицкая...
frodo
на 11.07.2008 в 17:07:16 #4по някога и аз съм така с гъза напред, ама по - често ми е кеф и ми е готино.
zig
на 11.07.2008 в 14:03:14 #3CoDeC, да беше минал първо през началното "образувание" ли, какво ли....
Saso
на 11.07.2008 в 12:19:00 #2образувание Образувал ли си се
Wise guy
на 11.07.2008 в 10:44:15 #1ами то всеки ден си е така... и съм сигурен, че авторът няма деца