Събуждаш се трудно.

Будилникът отдавна е изсвирил всички известни му мелодии и се е умълчал замислен в ъгъла - по-далече от теб - изпитвал е сутрешния ти гняв.

По радиото съобщават - часът е 8 и 15 мин, слънцето е изгряло преди 2 часа и 30 мин. Поглеждаш навън - и никъде не виждаш слънце. Пак са го купили цялото ония дебели западняци. За нас Валутният фонд е отпуснал само огризките.

Кръвното ти налягане е паднало някъде под леглото и ти не се и навеждаш да го търсиш.

Някак си стигаш до кухнята, за да разбереш, че ако вчера си нямал захар, днес нямаш и кафе. Теглиш една дълга и километрична, която, ако я пуснеш в "Попържни", половината участници ще се оттеглят от клуба засрамени.

Обличаш се и тръгваш на работа. Някак си, минавайки през краката на двама-трима заспали като теб, поглеждаш на кръв един контрольор, имащ нахалството да ти иска билет. Той ти поглежда лицето и си намира работа в другия край на рейса.

Стигаш до офиса само за да разбереш, че днес си пръв. Приемаш обажданията от другите ти колеги, че ще закъснеят по някакви си причини.

Тук е малко по-добре - има кафе, обаче няма филтри за кафеварката. Отваряш кутията с кафе и се мъчиш да се дрогираш с миризмата му. Става ти гадно, но не по-събудено.

Сядаш на ПС-то и почваш да търсиш други като тебе в нета.

Петък е...  ден на майстора.

http://www.bukvite.com/avt.php?nick=%C1%EE%E3%E4%E0%ED%EE%E2