Третата вечер от традиционния Каварна Рок Фест протече ударно под хеви метъл и траш звуци. Това бе и вечерта, която се разписа с най-голяма посещаемост тази година, благодарение на групите Voivod, Primal Fear, Annihilator и великите Accept.

Първи на цената се качиха Voivod, които са познати на голяма част от родните фенове като "групата, в която свири Джейсън Нюстед от Metallica". Бандата се отличи с доста нестандартно и пречупено звучене, което донякъде смути феновете.

В 18 часа, когато групата вече бе започнала, все още се забелязваха повече хора отвън, отколкото вътре. Сред парчетата, които имахме честта да чуем от канадците бе едноименната „Voivod", "The Prow", "Rrroooaaarrr" както и кавър на "Аstronomy Domine" на Pink Floyd, която и сложи края на сета. Канадците показаха завидно присъствие на сцената и сякаш седяха новаторски свежи.

След тази глътка нестандартен метъл дойде ред на доброто старо традиционно хеви заедно с Primal Fear. Още при излизането на бандата си личеше, че феновете са значително повече от предишните два дена. Немците изглеждаха ентусиазирани за сета си в България и има защо.

Това им е първото гостуване на родна почва и както сподели Мат Синър по-рано пред нас, членовете на бандата са изключително развълнувани. Публиката бе пометена от "Six Times Dead (16.6)" от актуалния албум на Primal Fear, a "Metal Is Forever" бе кулминационната точка. Новият китарист на групата изглеждаше сякаш се вписва добре в колектива и изпълнението бе енергично като може да се каже, че бе и сред най-добрите тази година.

Минутите минаваха и старият, но добре смазан хеви метъл бе заместен отново от траш. Канадците Annihilator също свириха за първи път у нас. Те ни върнаха към втория ден от феста, когато по същото време в събота, публиката около сцената бе на кълбета. "Hell is a War" ни прати отново в мошът, който бе подкрепен още от силните "King of the Kill", "Set the World on Fire" и т.н.

Annihilator също не пропуснаха да почетат паметта на Рони Джеймс Дио с песента "Crystal Ann", за която фронтменът призна, че се е вдъхновил от Black Sabbath "Children of the Sea". Гвоздеят на сета съвсем предвидено бе "Alice in Hell", за чието изпълнение видяхме на сцената и Шмийр от Destruction. Това още повече вдъхнови тълпата и тя се раздаде в крясъците точно толкова, колкото и самата група ( и Шмийр). Annihilator се сбогуваха с българската публика като оставиха обещанието да се завърнат за самостоятелен концерт, след което отстъпиха сцената на легендите Accept.

Стадионът вече бе доволно запълнен от хора, мракът се стелеше в небето и дойде ред на групата, за която бе дошла многохилядната публика. Във въздуха витаеше едно кротко нетърпение от страна на феновете да чуят как звучи новият вокалист на любимците им.

Моментът на истината дойде - червени прожектори и познати звуци от сцената, членовете на бандата излизат и... Ама какво прави Брайън Джонсън тук? А, не, чакайте малко! Това е Марк Торнило! Е, ако не сте слушали Accept, изпълнявани от бледо копие на вокалиста на AC/DC, то вчера имахме този шанс и никак не бе приятно.

„Изненадата" сякаш стана още по-голяма, когато се появиха и техническите проблеми. Подивялата публика изведнъж замря и само от уважение и да не разочароват идолите си,  продължи да се включват активно в концерта. Освен вече познати хитова успяхме да чуем и как ще звучат „новите" Accept в следващия си албум.

Бандата представи две нови парчета - „Teutonic Terror" и "The Abyss". Парчетата звучаха приятно, което ме накара да се замисля и да дам втори шанс на Accept с новия албум. Ще почакаме и ще видим. Междувременно култовите "Princess of the Dawn", „I'm a Rebel", както и невероятната "Balls to the Wall" разтърсиха стадиона и навяха топли спомени за Удо.

Вечерта и финалът на фестивала бяха някакси странни, сякаш нещо липсваше и това нещо бе Удо. Въпреки това останалите от групата са твърдо решени да продължат мощно напред, каквото и да става. И ако Марк не е най-добрият избор за вокалист, то с времето може и да свикнем... пък.