Като реша да позяпам някой латиноамерикански сериал, винаги се учудвам на сватбените сцени, когато той/тя тръгва да взима абсолютно неподходящия човек и на въпроса „Съгласен/на ли сте да ожените...?” смело заявява „Да!”.

Напоследък бракът губи своето значение – и то не защото хората са спряли да се женят, а защото са престанали да влагат смисъл в това. Преди женитбата е била ново начало, празник на сърцето, просветление, знак за по-добър живот, ненарушима и красива традиция. Днес бракът е задължение при достигане на определена възраст, наложено от околните или любимия човек, или чисто и просто отхвърлен като опция. На него се гледа и като на най-бързия начин не да скрепиш, а да разрушиш връзката си, удушавайки я в рутината и битовизмите. А и никой вече не гледа на него като на доживотно обричане – казваме си „Е, ако не потръгне, винаги може да се разведа”.

Една позната веднъж ми беше казала: „По-добре е да се омъжиш за някой, който те обича повече, отколкото ти него”. Тогава останах потресена от това прагматично изказване, противоречащо на всякаква романтика и нежни чувства. Какво стана със „слушай гласа на сърцето си”? Какво означава това – да свържеш живота си с някой, който ще се грижи за теб, ще те защитава, осигурява бъдещето ти и да, обича, но никога няма да докосне сърцето ти и да те развълнува? Наистина ли е по-добре да се задоволиш с удобството „да те носят на ръце”, вместо да търсиш любовта на живота си – била тя неподходяща, неразумна, трудна, противоречива, луда?

 

Същата позната даде ръката си на първия, който я поиска – защото друг можело и да няма. Като оставим настрана тоталното подценяване на личността си, тя сякаш мислеше, че самотата е по-ужасна от не дотам пълноценната връзка. А дали? Когато се задоволим с това, което можем да имаме, вместо да продължим да чакаме, това което искаме, не потъпкваме ли собственото си щастие? Тя се омъжи – той беше нелицеприятен, груб, арогантен и скучен – но я обичаше. И щеше да обича и за двама им. А тя нямаше да е сама, но нямаше и да е щастлива.

 

Така залагаме на сигурно – застраховаме бъдещето си, вместо да преследваме мечти и надежди с неясно сбъдване. Отказваме се да имаме всичко, просто защото е по-лесно да се залъгваме, че и малкото ни е достатъчно.

 

Но можеш ли да имаш всичко? Може би не, но това не е правилният въпрос. Всъщност въпросът е: можеш ли да се постараеш да постигнеш всичко? Дори това да означава просто да почакаш...


Материалът се предоставен със съдействието на социалния клуб за необвързани

Forward Singles.