"Малко мисъл, малко идеи..."

В понеделник зрителите на „Биг Брадър 4” номинираха за изгонване циганката Таня и туркинята Самие, която по-късно и напусна шоуто. Мнозина видяха в това откровено расистки вот на средния българин. Други пък отбелязаха, че това просто са най-неактивните сред останалите вече малко съквартиранти и логично са номинирани от публиката като безинтересни.

Без идея какво ще се случи в „Биг Брадър” вечерта, същия ден пуснахме в рубриката „Автора” на Лайфстайл.бг притчата на Светослав Пейчев (Simon Martin) „Защо няма цигани в Рая”. Това е една семпла история, явно заимствана от безвкусен виц, която казва, че при определени условия циганите не биха се посвенили да откраднат и райските порти.

На пръв поглед това е едно тъпо, определено неинтелигентно и расистко, ако не и срамно дори произведение. Както съм отбелязал в бележка под него, лично аз като редактор на рубриката три месеца се чудих дали изобщо да го публикуваме. И се реших едва когато бях стопроцентово уверен, че това е едно забележително произведение. Което по личното ми мнение дори би трябвало да се изучава в училище – ако не по литература, то по морал, етика, право или каквото там е останало днес от тези учебни предмети.

Ама нали на пръв поглед то... така... расизъм? На пръв поглед, да. Но на пръв поглед и Слънцето се върти около Земята. И трябва много повече от пръв поглед, трябват хиляди години еволюция, Галилей, Джордано Бруно, Нютон и известно количество научни познания (както и немалък брой клади с изгорени „грешници”), за да сме наясно днес, че това, дето е на пръв поглед, не само не е вярно, а всъщност е точно обратното. И в живота, оказва се, всъщност твърде често е така – първият поглед дълбоко лъже.

Нека хвърлим втори поглед към притчата на Светослав Пейчев. Какво ще ни покаже той?

На първо място, това е едно литературно произведение. Художествено произведение. В него авторът може да описва българи, цигани или дори марсианци, ако ще. Не е задължително то да отговаря на действителността – нито изцяло, нито дори въобще. То е художествена фикция. Измислица.

Второ, героите на произведението може да крадат, да лъжат или обратното – да защитават слабите и да превеждат пенсионери по пешеходната пътека. Каквото авторът си реши. В този смисъл, в едно произведение може да има не само крадец, но и убиец, изнасилвач и прочее. И крадецът може да е циганин, българин или марсианец, както казахме. Това в никакъв случай не означава, че циганите (българите, марсианците) са крадци по принцип. Не означава даже, че повечето от тях са такива. Означава само, че авторът е избрал такъв герой, пък накрая ще видим защо. 

Трето, това е една частна история на един или група от няколко персонажа. Тоест, може да генерализираме постъпките им и по действията на един или няколко души от една социална група (например цигани) да правим изводи за цялата социална група. Или да не ги генерализираме и да не правим такива изводи.

Някои автори генерализират. Други – не. В нашия случай авторът определено генерализира. И излиза, че циганите са крадци. А авторът – расист. Така ли е всъщност?

Да се твърди, че всички цигани или дори повечето цигани са крадци е банален расизъм. Това не е вярно и никога не е било вярно. Оборва се много лесно.

Поглеждали ли сте някога годишните криминални сводки на МВР? От тях ясно се вижда, че процентът на кражбите, извършени от цигани, е далеч по-висок от процента на това малцинство у нас. Пак от там лесно може да се уверите, че например кражбите в населени места с компактно турско население са в пъти по-ниски от средното за страната. А процентът на кражбите, извършени от етнически турци, е по-малък от процента на етническите турци в страната. Тоест, имаме две много сходни по различни показатели малцинства и коренна разлика в тяхното поведение. Това се нарича културни различия. Тъжно, но няма как да отречем факта, че кражбата е значително застъпено и в немалка степен присъщо поведение в културата на циганите. За разлика например от турското малцинство, чиито морал е явно по-висок от този дори на българското мнозинство и превръща кражбата в обществено нетърпимо явление в техните среди.

Мнозина спират дотук и са готови с лека ръка да заявят, че да, циганите са крадци, даже току що го доказахме. Има ли обаче някой, който би се подписал под твърдението, че ВСИЧКИ цигани, до последния, са крадци? Не, нали? Дори един от тях да не е, то тогава не можем да твърдим, че всички са крадци. Очевидно е дори, че не само един, двама или няколко, а една много голяма част от циганите не са крадци.

От устата на расисти и БГ националисти често можете да чуете твърдението: „Да, има и такива, които не крадат, но са малцинство; ама 90% са крадци, а другите 10% са изключение от правилото”. Да се твърди, че почтените хора сред една етническа социална група са 10%, е много тежка лъжа, която може да говори само за ниския интелектуален хоризонт на говорещия. Той или е откровен тъпак или смята слушателите си за тъпаци.

Но процентът всъщност няма значение, независимо дали крадците сред циганите са 90% или 9%. Да наричаш честни хора крадци защото 9% или дори 90% от тях са наистина такива, е обида и дискриминация. И е подсъдно отвсякъде. Цялото модерно право още от времето на Римската империя насам се гради не на убогия еврейски принцип „око за око и зъб за зъб”, а на разбирането, че вината и отговорността за действията винаги са лични и никога не са колективни. С други думи, ако един циганин открадне, виновен е точно този циганин, а не всички цигани по принцип. И ако искаме справедливо наказание и възмездие, трябва да осъдим точно този конкретен циганин-крадец, а не, хм, да идем в циганския квартал и да си изберем един циганин ей така, по-мърляв на външен вид и да го осъдим него. Точно толкова просто е, но неизвестно защо някои хора отказват да го разберат.

Но да се върнем на притчата на Светослав Пейчев. Ако той обрисува циганин или група цигани, които крадат, това не е расизъм. Литературата НЕ Е длъжна да отразява политически и житейски коректно действителността. Както вече казахме, тя изобщо не е длъжна да отразява каквато и да е действителност. Защото е измислица, а не репортаж от мястото на събитието.

Но я погледнете пак сюжета - група цигани откраднали метална врата. С други думи, дори това да не беше художествена измислица, а репортаж, пак щеше да е житейски достоверно. Защото такива случки в сводките на МВР има ежедневно – колкото искате. Това не е расизъм, това са просто фактите, каквито са. И житейски правдивото отразяване на факти в едно художествено произведение е всичко друго, но не и расизъм.

Да разгледаме и героите на тази притча. Кои са те, какво правят и как да тълкуваме техните действия, за да си съставим извод от произведението?

Най-напред имаме група цигани. В авторовата действителност те очевидно са умрели и са били упътени към рая – значи приживе са били добри хора. Обаче тъжната истина ги преследва и на оня свят - циганинът дори и след като е умрял, пак не е човек. И добър, лош – няма значение, все няма да го пуснат в рая, само защото е циганин. Това е много горчив и силен авторов похват да покаже алегорично разсизма и несправедливото отношение на мнозина от нас към тези хора. Никога, никога, никога няма да имаш истински права и да бъдеш човек, даже и на оня свят, даже в очите на Господ, щом веднъж си се родил циганин...

Какво им остава на циганите, след като виждат, че и тук ги дискриминират? След като цял живот долу явно са ги лъгали, че ако си добър, честен и почтен, Господ ще те възнагради на оня свят и ще идеш в рая... Колко мъки, лишения и морални дилеми са изтърпели само за да се окаже накрая, че Господ е обикновен расист и че щом си циганин, ти винаги си прецакан – и от живота, и от смъртта - и имаш само една опция: да прецакаш и ти някого.

Опциите са всъщност две. Навеждаш глава, преглъщаш за пореден път несправедливостта и си отиваш. Или избухваш и отмъщаваш както можеш - биеш, трошиш, крадеш – в отчаяно желание за мъст и справедливост. Животът по едно или друго време изправя почти всекиго от нас до стената – обикновено не веднъж, а многократно. Аз не бих упрекнал циганите, че в тази ситуация те решават да направят точно това – да откраднат райските порти. Онзи, който е толкова морален, че ВИНАГИ е постъпвал в живота по първия начин и никога не се е поддавал на изкушението да потърси поне частица възмездие и да отвърне на удара с удар, нека той пръв да хвърли камък по циганите от тази притча...

И още нещо за циганите. Те крадат портите в знак на отчаяние... но може би и в пристъп на съвсем здрав рационализъм. Златни или железни, те са си все от метал. А металът, както знаете, се търгува добре и доста цигани с това се препитават – събират или просто крадат метали и ги предават на съответните фирми. (Отново житейска достоверност в произведението!) Може да нямаш права, но все някак и нещо трябва да се яде, особено като не те пускат в рая. Замисляли ли сте се, че циганите нямаше да крадат метали, ако някой не ги изкупуваше? То е като проституцията – има проститутки, защото има мъже, които плащат на жените да бъдат проститутки. Когато има търсене, възниква и предлагане. А тези фирми-изкупвачи твърде рядко са на цигани, съгласете се. Те са на хора, които изкупуват от циганите крадените неща на безценица и ги продават прескъпо за претопяване. И отново притчата на Светослав Пейчев е убийствено житейски достоверна – това важи не само за старото желязо, а и за крадените златни бижута и предмети, изкупувани от златари и заложни къщи, докато полицията гледа на другата страна... вероятно срещу процент. Да не подхващаме и темата за това, че циганите са крадци на дребно, докато политици и мошеници – предимно българи, но не само – откраднаха и крадат милиони и милиарди. Както казваше една поговорка, станала популярна циганска песен в началото на 90-те: „За милиони – няма закони,/ за кокошка – няма прошка”.

Дотук не само няма нищо расистко в произведението на Светослав Пейчев, но и ясно се вижда, че авторът иносказателно е успял да предаде житейски достоверно не само фактите, но и расисткото отношение срещу самите цигани. Сега да погледнем какво ще ни кажат и другите герои в произведението му.

Ето, имаме един млад ангел-портиер на рая. На пръв поглед той е основният проводник на расизма в произведението – именно той не пуска циганите в рая. Но първият поглед лъже, много лъже – отново е точно обратното! Убедете се сами.

Когато групата цигани наближава портите, ангелът вижда група мургави мъже и гостоприемно излиза да ги посрещне, но миризмата от тях го кара да сбърчи нос. Дори и тогава той и не мисли да ги връща, а просто и логично си казва: “Тия трябва да са живели без вода в пустиня, щом са такива немити и с почернели от мръсотия тела и дрехи”. В мислите му няма и помен от расизъм или лошо отношение. 

Ангелът съответно ги пита какви са и след това прави справка в „тефтера”/джобния си компютър. Рутинна хм, гранична проверка. И чак тогава той изведнъж става нервен. Защото това, което прочита там и което им съобщава, явно го притеснява сериозно: „В Рая цигани не се допускат! – осведомил ги той и нервно поразперил крила.”

Видно е, че ангелът е младо и интелигентно момче. Той явно разбира, че недопускането на цигани в рая е възмутителна политика, проява на дискриминация и расизъм. Но той трябва да следва дадените му заповеди. И въпреки смущението си, хлопва златните двери пред циганите. Защото уважава законите и правилата, вменени му от Свети Петър в тефтера. Това показва ангела като един добър и честен служител. И – изненада! – отново както често става в живота, за спазването на указанията той получава не похвала, а мъмрене от шефа си: „Сбъркал си. Трябваше да ги пуснеш...”, казва му Свети Петър.

Да погледнем сега Свети Петър. Мъдрият, достойният, добрият... на пръв поглед. И отново – вече става правило – първият поглед е неверен и ако съдим по делата, а не по думите (както казва Библията), е точно обратното - Свети Петър е един тежък и надут лицемер с двойни стандарти, без принципи, тиранин, подмазвач, безгръбначно и прикрит расист.

Според указанията в тефтера му – писани от самия Свети Петър - циганите не са за рая. И ангелът логично не ги пуска. Обаче това явно е политически некоректно според актуалните указания на Господ. Но очевидно Свети Петър, за разлика от Господ, дълбоко в себе си си остава расист и въпреки политиката на Господ запазва в оперативния си тефтер статуквото, че цигани в рая не трябва да се пускат – защото този среден райски чиновник не е съгласен с политиката на Господ и прави всичко възможно да я провали и бламира. И вместо да поеме вината, че самият той не е променил правилата в тефтера, Свети Петър дори обвинява за „грешката” по-низшестоящия от себе си – ангела.

И после като почват едни лицемерни и високопарни приказки за това къде щели да идат тези хора, какво да правят, как трябвало да ги интегрираме – след като сме ги изгонили даже и от рая!!!... Все едно, че слушаш кой да е български политик от последните 20 години да говори по темата. Защото освен нищо незначещи и лицемерни приказки, нашите политици нищо не са направили за интеграцията на онези, които пак така лицемерно те прекръстиха от цигани на роми (сякаш са граждани не на България, а на Римската империя или произлизат от някоя романска държава). Политическата коректност и нейният език нерядко са проява на най-обикновено лицемерие.

Върхът, който обаче разкрива целия морален фалш на Свети Петър, е в ето този момент: „Не бива да забравяш, че Господ Бог е направил хората равни и по свое подобие и образ... – тук Свети Петър скришом се прекръстил”. Ясно личи, че Свети Петър не вярва и грам на божиите приказки – той гласно повтаря официалната мантра, но скришом се прекръства: Господ сигурно е съвсем изкуфял да твърди, че тия мръсни, лъжливи и крадливи цигани са негов образ и подобие, мисли си светията. И това, че хората били равни – това са празни приказки, които отдавна сме ги чували, но кога това е било на практика така, това е някаква временна политическа ала-бала, то ще мине. 

Същевременно, макар да не вярва в актуалната политика, да не е съгласен с Господ и дори тайно да я саботира, Свети Петър се страхува от шефа и на думи поне угоднически следва тенденцията, чудейки се как по-добре да се прикрие и адаптира към промените. В резултат на което казва на ангела: „Нищо, не се тревожи. Следващия път, като дойдат други цигани, пусни ги да влязат.” Тоест, няма значение, че тези сме ги отсвирили. Другите ги пускай, щом са цигани, няма значение дали са за тук. Ще ги пускаме всичките, поне докато не отменят тая тъпа политика, а после пак ще караме както си знаем. Каква крещяща липса на морал, наличие на двойни стандарти, едновременно расизъм и създаване на привилегии (незаслужени с нищо) за едно малцинство! Все едно че гледаме Тодор Живков, който призоваваше да се „приземяваме”, докато наоколо духаше „вятърът на промяната” от перестройката на Горбачов. Или все едно гледаме днешното ни правителство: на думи за европейските ценности, а на дела - просто крадливо.

Образът на Свети Петър и неговият монолог са върховното постижение в кратката притча на Светослав Пейчев. Сатирата му е жестока, безпощадна. Отчайващо житейски актуална и правдива. Затова наистина смятам, че тази притча би трябвало да се изучава в училище – защото, макар и иносказателно, с един езоповски език (това си е право на автора) казва страшно много и важни неща. И поражда дискусия.

Нищо расистко няма в нея. Че спомнете си Андрешко на Елин Пелин. Нима там притиснатият до стената и отчаян главен герой не прави същото – протестира срещу системата и несправедливостта като изоставя бирника в блатото. По същия начин циганите на Светослав Пейчев няма много как да протестират, освен да откраднат райските порти. И ако за вас циганите от тази притча биват генерализирани до крадци, то тогава Андрешко е терорист и явно в произведението си Елин Пелин пък генерализира българите като терористи...

Друг е въпросът, че кражбата на портите не решава никакви проблеми, а ги задълбочава още повече и създава нови. Циганите ще срещат много по-малко расизъм, ако по-често вместо да крадат портите, си търсят правата.

Обаче няма да ги получат, ако някой не ги подкрепи. Средният българин е доста толерантен човек, но леко расист, по мое мнение. И реагира спонтанно, без много да се замисля. Има нужда от дебат по този и по още много въпроси, докато това се промени. Има нужда да се говори по темата - открито, на висок глас, нелицемерно и наричайки нещата с истинските им имена. И смятам, че тази притча на Светослав Пейчев е много добро начало. Вижте колко интересни неща се казаха по темата в коментарите под нея. (Някои са ужасяващи, да. Но повечето от мненията си струва да се прочетат.)

Защото промяната няма да дойде от политиците. За промяната е нужно гражданско общество. А гражданското общество – това сме ние.

Грешка: гражданското общество – това си ти. Какво ще направиш ти, за да промениш нещата?

Публикуването на притчата на Светослав Пейчев и обяснението защо тя не е расистка, а точно обратното, са „моите пет цента” за тази кауза.

Сега ти си на ред.