Седя си и разглеждам хората навън през стъклото. Бърза закуска, ха. Обичам да оставам след като съм хапнал. И въобще не бързам за никъде. Тук никой не те притеснява дали, какво и колко си консумирал или колко време седиш. Винаги е заето и няма места по обедно време като това, така че никой не те гледа накриво. Всъщност, никой не ти обръща въобще внимание. Хората се сменят доста бързо – хапват, почесат се, ако им остане време и пак тръгват по своите си бързи работи. Аз седя и ги наблюдавам. Оставал съм и повече от час понякога така. Насаме с тях и с мислите си.

Тя каза, че иска развод.

Наблюдавам жените наоколо. Не мога да кажа, че си мисля нещо конкретно за тях. Просто ги гледам. Да, въртят ми се някакви мисли в главата, но са много смътни и неясни и за самия мен. Една от тях, с големи черни очила, ми маха. Поглеждам я внимателно. Убеден съм, че не маха на мен. Обаче последния път, когато непозната жена ми махаше от съседната маса в заведение, се оказа, че няколко месеца по-рано с нея сме правили доста лишен от задръжки секс. Затова я оглеждам внимателно. Носи шапка. Въобще изглежда жена със стил и донякъде претенции. Колко жени в днешно време са толкова превзети, че да носят шапки? Не, не я познавам. Обаче ми маха. Е, поне забелязвам, че не само аз не я познавам, но и тя мен също. Зад мен се появява някаква друга жена и се отправя към дамата с шапката. След което двете се усмихват и аз загубвам интерес към тях. Не махала на мен наистина. Явно не сме правили секс с нея преди няколко месеца или когато и да било. Жалко, всъщност.

Оттук нататък всички жени на света са мои.

Само моята е вече чужда.

Нищо особено не се е случило междувременно. Дамата с шапката и приятелката й са изчезнали. Появили са се други, не толкова забележителни женски субекти наоколо. Никоя от тях не ми маха, дори и по погрешка. Всъщност нямам какво да кажа. Приятно ми е просто да си седя тук, но наоколо няма нищо за отбелязване, нищо не се случва.

А те знаят ли, че вече са мои? Тези всичките други жени на света. Едва ли. Някак си съм убеден, че това не ги и интересува. Хм. Да опитаме по друг начин. Хей, жени по света, сега съм ваш! А, кво ще кажете?

Някак не реагират. Тоест, никак не реагират. Ако това го бях казал на глас, сигурно щях да ги впечатля повече, разбира се. Обаче не съм сигурен, не, не съм сигурен, че би било добра идея да направя така. Предпочитам да замълча. Така им се пада. Сега сме квит. Не знаят какво губят. Ух, лошото все пак май е, че не ги интересува. Ама никак.

Как ще живея оттук нататък? Нямам отговор на този въпрос. Никакъв.

Тя каза, че иска развод. И аз просто нямах какво да кажа.

Ставам, изхвърлям хартийките от подноса в коша за боклук и бавно си излизам.