Съвременното наименование BMX няма (почти) нищо общо с познатата ни още от соц време марка колела. Днес терминът се използва за специален вид колоездене, което буквално означава bicycle motocross. То спада към екстремните спортове и в него могат да се правят много и разнообразни трикове.
Подобно на скейтбординга, BMX-a също се заражда в Калифорния, но около 20 години по-късно от него, т.е. през 70-те. Всичко започва, когато група тийнейджъри решават да имитират с колелата си тогавашните герои по мотокрос и заснемат първите кадрир на които карат байковете си офроуд. Това предизвиква истинска революция и поставя основите на съвременния стил.
В Европа спортът пристига по-масово към края на 70-те и началото на 80-те години, когато започват да се правят и първите големи турнири. През 90-те години BMX става неизменна част от Summer X Games Extreme Sports, който се слави като най-големия турнир за екстремни спортове в света.
BMX колелата се използват най-често за правене на трикове по рампи и рейлове (общо взето същите съоръжения, използвани при скейтбординга, сноубординга и блейда). Разбира се, тук вече не става дума за общото понятие „bicycle motocross", а за "freestyle bicycle motocross", тъй като самите колела имат различна конструкция, позволяваща по-голяма гъвкавост и се отличават със специфичен дизайн. Пригодени са за каране главно в градски условия (не ги бъркайте с планинското колоездене, по-известното название маунтин байк).
„Свободният стил колоездене" се разделя на Park, Vert, Trails (което често можете да срещнете и като Dirt) и Flatland. Всяка една от тези дисциплини има специално модифицирано колело.
Street - подразбира се от самата дума.
Trail - представлява каране по неравна кална повърхност (за разлика от планинското колоездене, това не са спускания, a по-скоро е подобно на FMX мотокроса). Носи още названието "dirt jumping", което идва от скоковете, които се правят на калните бабуни
Park - стилът каране в типичните скейтпаркове. За съжаление в България този вид не е разпространен, поради липсата на такива или заради унищожаването им още в начална фаза, въпреки усилията и желанието на младите. Често се срещат ентусиасти, които с подръчни материали се опитват да изградят нещо, но определено то не може да бъде база за професионално развитие.
Vert - вероятно най-екстремната дисциплина. Използва съоръжения от вида „рампа" наричани half-pipe или мини рампи. Тяхната дължина и височина варира и от това зависи трудността на триковете, изпълнявани във въздуха. Едни от най-големите рампи се строят за състезанията X games и надхвърлят 8 м височина. Също много слабо разпространен стил в България, заради 20-годишните ръждясали подобия на рампи.
Flatland - Представете си циркови артисти с малки колелца, които правят трикове само на едната гума, като се прехвърлят от предна на задна и обратно. Изпълнява се само на гладка и равна повърхност. Самите трикове представляват въртене и баланс на тялото и колелото. Най-често байкърите използват олекотени алуминиеви педали, на които да стоят прави докато правят номерата. Байковете пък имат по-къса рамка между предното и задното колело самите те са по-малки.
