Играта. Винаги има игра, всичко е игра. Всеки играе. Няма значение каква е крайната цел, няма значение каква е наградата - пари, секс, власт, отмъщение, свобода - вие я назовете, всеки играе. Независимо от това какво казват моралистите. От това какво казват религиите, философите и учените. Има игра. И можете да бъдете или играч, или играчка. Победител или победен. В природата и живота няма равен резултат.

Една от най-старите, най-подлите, най-смъртоносните игри е тази между половете. Тя не секва и няма да секне, поне докато коренно не променим природата си и начина си на размножаване - 'щото нали заветната цел на живота е създаването на ново, по-добро и по-силно поколение, на нов живот?

Може и да дойде време, в което сексът няма да е важен. Може. Аз съм фен на фантастиката по принцип, така че мога да си го представя. За моя радост, няма да го доживея.

Играем я още от съвсем малки, докато се опитваме да привлечем вниманието на другарчетата си в детската градина. Още сме далеч от съвършенството, разбира се, затова методите ни далеч не са ефективни и изтънчени. Лично аз смятах за връх в ДонЖуанството да дърпам косите на момиченцата и да се бия с тях. Привличах достатъчно внимание, а и получавах достатъчно за невръстно пишлеме физически контакти под формата на шамари, та бях доволен.

Дамите, явнo заинтригувани от русите къдри, които имах, не ми оставаха длъжни и пороят от „Госпожо, ама Стефан това, Стефан онова“ не секваше. От някъде бях чул, че е много интересно това, което е под женските блузки и си бях намерил начин да карам връстничките ми да ми показват - не че имаше нещо наистина интересно, но нещо вътре в мен ми казваше че съм на прав път.

Ами вие как точно „сваляхте“ като деца? Помните ли?

В гимназията играта става по-забързана, по-емоционална, по-опасна. Падат първите жертви, първите капки кръв се проливат. Идват и първите победи. Първа среща, първа целувка, първи път. Много първи неща.

Виж, там не бях особено вървежен - напълнях, къдриците изчезнаха, заменени от права и твърда като тел грива. Освен това станах част от не особено котираната суб-култура на слушащите рок и метъл, та съвсем си отрязах квитанциите. Оказа се полезно обаче – научих доста за психологическата страна на нещата. Докато готините ми връстници ходеха по срещи, аз четях полулярна психология - книги за езика на тялото, за перфектната свалка. Четях дамски списания и много, ама много внимателно слушах разговорите на по-големите ми сестри и приятелките им.

В последните години преди бала килограмите ми малко по малко почнаха да намаляват, а дрехите в гардероба ми, които не бяха черни, да се увеличават в права пропорционалнос. И дойде моментът да зарежа теорията и да се захвана с практиката.

Чел съм „Спомени“ на Джакомо Казанова. Нямам намерение да им правя осъвременен римейк, а и не съм чак такъв търтей. Накратко - добър съм. Пък и съм достатъчно млад и има време да се донауча.

Кротката истина - контактите между мъж и жена винаги са свързани със секс. Да, разбира се, може да говорим за невинно приятелство, можем да говорим за професионални отношения, за общи интереси, за каквото си поискате. Съжалявам. Играта, която да ви отведе под завивките, винаги я има, дори и да не го осъзнавате.

Води се, че жените са крачка напред в тази игра. Най-малкото, те са по отворени към малките издайнически знаци, които подаваме несъзнателно, към завоалираните послания, които нерядко и ние самите не знаем, че пращаме. Жените са по-хитри, по-добри психолози. Жените по-често печелят в тази игра.

Така де, мъже, колко пъти сте започвали флирт просто заради флирта? Колко пъти сте показвали симпатия към жена, която не харесвате, ей така, за да видите реакцията й, за да й повдигнете настроението? За да стане малко по-благосклонна към вас, може би? ;)

Ах, а колко пъти сте правили перфектната свалка, сваляли сте лист по лист броните на дамата срещу вас, независимо невинна и хрисима девойка ли е била или вълчица, и в последния момент, когато ви е чакала гола и тръпнеща в леглото, сте си тръгвали?

Не сте, нали? 'Щото не е мъжко, лишено е от гордост и от чест. Особено пък последното. А колко пъти жена е постъпвала така с вас? ;)

Та, така е. Ние сме по-силни, по-бързи, по-едри, обикновено изкарваме повече пари. По-добри сме в някои неща, въпреки че в момента май се сещам само за автомобилизма и футбола. И в повечето случаи, щом се опре до тази специално Игра, ни бият здраво. Имам позната, която пише еротични разкази. Наскоро имах честа да се запозная с нейните творби. Четейки за кадифени бедра, полуотворени устни и котешки одрасквания, се възбудих.

И, да, осъзнах, че в този момент, колкото и да е нерационално, бих направил всичко за човека, който ме е докарал до полуда - сякаш наистина е под мен. А това са само думи. Тя има много читатели. Точки в Играта? Уха...

Направих си експеримент - запознах се с привлекателно момиче, като предварително си бях поставил условие да не мисля за секс, да не флиртувам и в общи линии по никакъв начин да не показвам интереса си към нея - нито с поглед, нито с интонация, абе никак. На втората ни среща се усетих, че й паля цигарата и съм седнал така, че „случайно“ да се издува гръдната ми мускулатура. Опс. Фалстарт. Разбира се, отдавам го на това, че съм млад, енергичен и обвързан само с JetCredit.

Интересен експеримент е, и за мъжете, и за жените. Разбира се, много променливи могат да ви повлияят – настроение, обвързаност, самочувствие, възраст. И все пак-можете ли да седите на една маса, сами, с привлекателен за вас субект и да не ви повлияе поне малко? Ей тоничко?

Съвсем в реда на нещата ще е, когато се провалите в това начинание. И не ви прави нито хора с по-нисък морал, нито неверни съпрузи, нито хора, които не могат да се контролират. Флиртът е здравословен. Води до блясък в очите, добро настроение и повишено самочувствие - флиртувате по-честичко. И дори да е крайно неуспешен, не е проблем. Помислете къде сте сгрешили. И давайте напред, все пак това е само игра, нали? Една от многото, в които минава живота ни. То това му е хубавото.

Желая ви приятна игра ;)

http://damnation.blog.bg/