Всички сме ги виждали, те вече са навсякъде около нас - момчета с бради като на Димитър Благоев и очила като на дядо му, карирани ризки, обилни татуировки и заметнати на една страна перчеми, момичета с пуснати изпод шапки цветни коси, тесни джинси или просто чорапогащник под някакво подобие на пола, кецове и недохранен вид. Всички се обличат предимно от „винтидж" бутици за дрехи четвърта употреба и слушат групи с фенбаза от около 16 човека, 14 от които - семейство и приятели. Често можеш да ги засечеш с купчина плочи на „Балкантон" под ръка, докато с другата щракат със съветски лентов фотоапарат „Смена Символ" от 1981 година. Придвижват се с колела без скорости, за предпочитане от зората на „Тур дьо Франс".

В собствените си очи те са по-готини, „куул", и най-вече - различни. Различни от масата, от това, което е било преди тях. Иронията е, че всъщност се случва точно обратното - заприличват на всички останали, решили да изглеждат и да се държат по този начин. Защото и хипстърството просто си е мода. Като всички други, появили се преди нея. И всеки следващ неин последовател се превръща във все по-голямо клише.

Моите уважения към първия хипстър. Не знам кой е той, но човекът определено си е имал визия. И е успял да накара милиони по света да започнат да му подражават. Но, честно, не разбирам тези, които вчера са се събудили с твърдото убеждение, че до края на деня вече трябва да са станали хипстъри. Това показва или тежка неинформираност (хелоу, хипстърството не е измислено миналата седмица) или още по-тежка криза на идентичността. И какво, какво, ами, хайде хипстър да стана, щото е модерничко.

В душите на по-осъзнатите хипстъри най-вероятно клокочи недоволството от едно сериозно вътрешно раздвоение - от една страна, всеки уважаващ себе си хипстър е „анти" на всичко, което дори и бегло може да се нарече комерсиално или масово като вкус. В същото време обаче самите хипстъри вече са си част от един леко досаден мейнстрийм.

Чудиш се защо хипстърята си приличат като близнаци, разделени в първия епизод на колумбийски сериал? Явно и един математик и невролог се е чудел същото. И даже е създал формула по темата. Жонатан Тобул от парижкия „Колеж дьо Франс" пише труда „Хипстърският ефект: Когато всички антикомформисти изглеждат еднакво" и в него заключава, че:

или с думи прости: „Когато хипстърите твърде бавно забелязват тенденциите, те ще продължат да правят същите избори и така ще останат в корелация едни с други с течение на времето."

Или с думи още по-прости - тъй като тенденциите се движат толкова бързо, тези, които се опитват да възприемат трендовете преди те да са набрали скорост (хипстърите), твърде бавно приемат нов тренд, след като първоначалният им такъв е станал твърде популярен.

Ако погледнем от по-леката страна на нещата, най-забавното в цялата история са, разбира се, брадите. Айде, по-късите версии са ок, винаги можеш да ги оправдаеш със спестеното време за бръснене. Но на 20-и-няколко да си отглеждаш мини вариант на Ловния парк под челюстта е меко казано бутафорно. Пичове, думата, която търсите не е „мъжествено", сериозно. Както беше казал Уолтър Мити от „Тайния живот на същия": „Знаеш ли кой изглежда добре с брада? Дъмбълдор!" Не вие.