"Обличай се, след един час идвам да те взема, ще ходим на едно специално място!". Започах да се кипря аз докато моята приятелка ме събере и след 15-минутно мятане на дрехи по леглото се спретнах за специалното излизане с идеята, че ще посетим някое интерсно заведение или кафе, където да поклюкарим за социалния си живот. Бяхме четири броя и отпрашихме към едни тесни улички в центъра, а аз продължавах да си седя в пълно неведение къде отиваме.

Спряхме пред жилищна сграда на годините на пра пра баба ми и работата започна да понамирисва! "Бейби, ще ходим на врачка! Много е добра, не се шашкай", ми каза ентусиазирано шофьорката. ОК, събуди се в мен изпепеляващо женско любопитство.

Въведоха ни в една тясна стаичка, да чакаме реда си. Чудех се как точно да застана, че да не се докосвам до нищо! Гнус ме беше, а и освен нас имаше още няколко посетители от семейството на буболечките, които спокойно минаваха по паркета и даже не се стараеха да заобикалят краката ни, а газиха направо през тях. Слава Богу бях с маратонки, а не като девойката до мен - със сандал, която имаше среща от първия вид със съквартирантите на врачката върху левия си палец.

Влязох трета. След като разбрах, че е оженила щастливо първата и втората, реших да видя какъв съпруг е избрала и за мен. Тъкмо нареди картите на покривката, докато димеше с уста и хоп едно недохранено хлебарче заспринтира пред нас! Почувствах се почти като във филма "Апартаментът на Джо" и панически се дръпнах половин метър назад от масата. Ооо, котката ме изпревари и с лапа я размаза върху моята карта! Въпреки създалия се екшън на бабето и окото й не трепна и с вещината на заученото действие изтръска невръстния труп на земята и започна да нарежда:

"Виждам голяма любов... по-възрастен мъж.." Добро утро! Не съм на 15, че да си избирам набори. "Някой скоро се е оженил... имаш ли брат", продължи тя. "Не", отговорих със скептицизъм. "А, да... видях аз , че е сестра, но все пак трябваше да попитам!".  Слагаше карта до карта и разказа една приказка с щастлив край. Явно не само аз, но и котката й се успа от глупостите и се пльосна върху картината на живота ми.

Бабето с цигански корен я побутна и с доволна усмивка приключи сеанса с думите : "Всичко е наред,  догодина щастлива сватба!" - явно според нея всяко момиче мечтае да срещне принца и да се омъжи в разкош и под щастливо слънце. Заучените фрази ми костваха 40 лв, но все пак за пръв път посещавах такава жена и в мен се таеше искрица надежда, че наистина може да предскаже нещо интересно за живота ми.

Натъкнах се на единия вид шарлатани - с врели некипели за щастлив край и хубави спомени, размекват изтерзаните хорица с проблеми и ги карат да се усмихнат с надежда за светло утре. Надеждата е на твърда тарифа! Втората група от тези "магически" люде са развалящите уроки и лоши енергии.

След като разказах изживяването си на една приятелка, тя реши да идем на ходжа. Чула за него от случайни жени на спирката, които обсъждали колко им помогнал и какви верни работи за живота им разкрил.

Вдигнахме се една сутрин и отидохме. Аз съм християнка и вътрешно се борих със себе си дали наистина трябва да ида, или да си остана със светлия спомен за бабето с хлебраките. Все пак няма да се повтарям за женското любопитство и глупост... заредих се с три икони в чантата, червен конец на ръката, светена вода в едно шише, прекръстих се и влязох.

Посрещна ме един малък шар пей и поне се успокоих, че с котките и хлебарките ще ми се размине този път. Ходжата ме прие с думи, които оцелиха почти в десетката. Да, бях отишла да питам за любов, здраве и кариера... какво съвпадение! Оттам се започна с манипулацията - "Имаш магия!", "Всъщност цялото семейство има магия", "Късметът ти е заключен!" "Любимият ти е урочасан!" абе направо да си кажа този ме омагьоса цялата. И говореше с такава увереност, споменавайки своя Аллах, че направо се втрещих. Да си бях останала с хубавата сватба, ама пусто му любопитство!

След като ми проми мозъка, че спешно се нуждая от щателно пречистване на дома и аурата ми, ме сюрпризира с цена от 1000 лева за разваляне на магията и цял лист с покупки за необходимите неща, който наподобяваше подготовка за тържество по бройка и количество.

Тръгнах си и пак се прекръстих. Този път два пъти - веднъж за идиотизма си и втори път за сумата, която отекваше в главата ми. Реших да ида и на църква, можеше и да измия главата си от тези щуротии. Поседях и ми олекна. Една е Ванга и може и да има нейни наследнички, но масовката са нито добри познавачи, нито добри психолози. Май е по-добре да си купя наръчник за гадаене и да си гледам сама, поне няма да ми олеква джоба. А, и като че ли, всичко си е в главата!