Ние винаги знаем най-много за Америка. Най-готиното е, че винаги говорим само с факти. Самите американци не са толкова наясно с държавата си колкото нас. Това, естествено, се дължи на нашия абсолютно изчистен от предразсъдъци аналитичен ум, който на базата на сравнението отсича: Америка е тъпа!
Да, бе...
Америка е:
Ужасът на капитализма - превръща хората в машини, отнема им човещината, прави ги сребролюбци. В отговор на това ние пък казваме, че сме комунисти, социалисти и всякакви други “про-човешки” идеологии.
Да започнем отдалече - хората са равни на един основен принцип: всеки има право на живот. Оттам нататък никой не е равен. Ти притежаваш първо раса, след това пол, след това имаш социален статус на родителите, след това имаш националност, образование, работа и т.н. и т.н. Всичко това предопределя твоето неравенство в обществото. И това неравенство го е имало винаги, независимо от политическата система, която е била на власт. Лизането на задници не е откритие на капитализма, всъщност от фараоните досега едва ли е излизало от мода. Без връзки в комунистическата система ти си обречен. Без ръкостискания “под масата” реално докъде би могъл да стигнеш? Само дето заобикалянето на правилото е далеч по-трудно в правовата държава. Там имаш шанс да пробиеш и със собствени умения и труд (най-големият страх на бездарниците и глупаците). Там можеш да съдиш работодателя си, ако не ти е изплатил парите, уволнил те е неправомерно и прочие. Ние просто не можем да понесем тази отговорност, тази тежест, която пада върху личния избор. Все още сме си хитри селяни-тарикати и това си е. Търсим си лесничкото, искаме да минем тънко. Ето това не стои в манталитета на американеца. Там работят и им се заплаща на час. Тоест, в САЩ са хората, които доброволно работят по 12 часа. Тук те са дефицит. И ние не полагаме никакви грижи за тях, така че ще продължат да бъдат дефицит.
Американското образование е зле. Там тъпите им деца утвърждават своята тъпотия. Да, но от Чикагския университет са излезли 73 нобелисти, от Колумбийския – 64. А все пак трябва да се има предвид, че “Нобеловата премия” е шведска награда. Тъй като Швеция не е щат в САЩ, не можем да ги обвиним в някаква “уреденост” при избора. Това са европейски награди, а ние ги даваме на американци.
Защо го правим? Това е против европейското правило за антикомерсиализиране на всичко!
Еми, защото става въпрос за хора на науката, които съблюдават нещо повече от географския и държавен принцип – те са длъжни да оценят значимостта на постижението. Оттам нататък единственият извод, който можем да си направим е, че американските университети май вършат някаква работа. Да оставим настрана факта, че някои от нациите, които гледат на образованието като на сериозно стъпало в кариерата, като китайската, японската и еврейската (да, и които също естествено се стремят към световна доминация), заливат американските университети. Ще съм адски щастлива, когато разбера, че са избрали българските...
Колкото и да стискам палци обаче, още не сме им доказали колко адски по-добри сме от американците. Както си го мислим ние, де. Мислим - и грешим. Неземният ни интелект отново е предразсъдък, изпразнен от съдържание. Реално, нашата “национална гордост” лежи на плещите на Левски, Ботев и Вазов, което е, меко казано, зле. Щом пикът ни е бил преди около сто-сто и петдесет години, очевидно имаме проблем.
Не казвам, че в Америка няма идиоти. Всъщност, пълно е с такива. Идиотите са основен капитал на всяка държава. Просто винаги са повече от средно интелигентните хора. Разликата между “нас”и “тях”обаче е, че американците са над 300 милиона. Ние сме към 7. Ние и да искаме, не бихме могли да си позволим 250 милиона идиоти. Не разполагаме с толкова хора.
„Макдоналдс” е най-вредната храна на света. По принцип, пържената храна е вредна. Когато си опържиш картофи у вас, ти ядеш вредна храна (оная, която причинява сърдечно-съдови заболявания, рак, наднормено тегло, диабет и т.н.) Псуваш ли „Макдоналдс” всеки път, когато поглъщаш същите тези картофи? Реално, те не са американско, а европейско творение – даже всъщност американците ги наричат „френч фрайс”. Ние обаче се дразним, че те ни заливат с тези картофи. Те ни КАРАТ да им ходим в тъпите ресторанти. Карат ни да дебелеем и искат всичките да измрем от холестерол. Да, да, да!
Само дето ние влизаме там и им ядем храната. Ако си против, бъди против. Просто стой настрана и уважавай онези, които са избрали друго.
Това, което ни дразни най-много, е фактът, че „Макдоналдс” са навсякъде, че печелят, че се разрастват. Истината е, че в Америка това са средни заведения. Те не са първият избор в главата на човек. Въобще не са заплаха за нищо, защото всеки знае, че са второразредни. Това, че тук „Макдоналдс” е символ на американската доминация на световния пазар, е някаква си наша измислица. Ние просто сме малки. Идва веригата и ние започваме: а какво стана с нашенските банички, какво стана с кифлата? А БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ ЛИ?! Тоест, получава се един лек шок. Само дето все още не сме дорасли за идеята, че никой нищо не ни налага. И на отсрещния тротоар си ни стоят баничките. Сега си влез в опушеното заведение при гнусните тави и мръсните прозорци. Една лелка с мазна престилка ще ти предложи твоята баничка. Почувства ли се човек? Почувства ли се българин? А дано!
Моята преподавателка по литература веднъж ми разказа следната история – била поканена от някаква нейна приятелка в Германия. На летището обаче се изгубила, приятелката й закъснявала и на всичкото отгоре тя не говори езика. Лутала се с багажите и с цялата паника на чужденеца, който се намира на непозната почва, докато не дошъл “един от най-щастливите моменти в живота й” - разпознала ресторанта „Макдоналдс”. Макар това да звучи като евтина реклама, можете да си представите какво е да се разхождаш като гламав, без да знаеш какво се случва около теб, да си съвсем сам и в този момент да видиш нещо познато. А „Макдоналдс” навсякъде е еднакъв. Погледнато от тази страна, идеята на веригата е много по-комунистическа, отколкото тази на всеки наш си ресторант. Първо, че прилага правилото за интернационализма и второ, защото там всички са равни. Ето един чудесен пример: „Макдоналдс” в Индия е посещаван основно от жени. Защо? Ами, там те имат права, които нямат никъде другаде. Там просто никой няма правото да ги закача.
А ако погледнем от друга страна, светът не е скочил срещу виенските сладкарници, които на практика са далеч повече от ресторантите „Макдоналдс”. Пък за полезното влияние на тортичките въобще няма да говорим. След ядене обаче няма да чуеш някой да казва: “Ох, сега как добре ще ми дойде един чийзбургер”. Не, не, за тортичка се сещаме. Дерзайте, катили!
MTV е главният инструмент за пропаганда на мода, поведение, начин на мислене, манталитет. Да - ако сте безмозъчни. Не - ако пропускате плявата покрай ушите си.
Истината е, че любимата ми група е “Рейдиохед”. Другата истина е, че не очаквам да ми пуснат “Рейдиохед” на купон. Ще бъде малко странно. Ако аз изпитвам силна емпатия към песните им, то тя се проявява само когато си ги слушам сама. Те са важни, искам да ги разбирам, но не държа да ги споделям с никой. Или да споделям самото усещане. Друго си е Фифти, друго си е Бритни, друго е Кристина. Те са леки, разбираеми и мелодични точно толкова, колкото трябва. Това не е идеология. Това е забавление. Само дето, когато се каже думата ”забавление” и стане въпрос за безсмислено въртене на задници и подскачане (разбирай танцуване), хората веднага правят връзка към вечния сблъсък “чалга vs култура”. Е, ако не вкарваме толкова идеология във всичко, което правим, нещата щяха да са далеч по-лесни и ако танцувам на чалга... съжалявам, няма да се почувствам обременена от политиката на чалгарите. Не съм и това е - тези спорове ги водехме в седми клас, може ли да преминем нататък?
Американското кино и Холивуд са основните разпространители на комерсиална култура. Всички знаем “Терминатор”. Всички си спомняме “I’ll be back”. Само дето със смяната на времето се смени и това, на което Терминаторът бе носител. Отначало той бе приеман като вестител на “новото време”, на “високите технологии”, на развитието на човека и изкуството. Блеехме и се възхищавахме пред величието на човека-машина, който идва от бъдещето. И тогава осъзнахме, че ние не сме като тях. Ние не сме от онези хора, които могат да направят терминатор и съответно го заплюхме. Нарекохме го долен “комерс” и го изхвърлихме от колекцията.
В противовес: известен български режисьор в свое интервю беше казал: “Е, как да направя екшън? Аз ако взема да блъсна две коли и бюджетът на филма изгаря.” Известен български артист пък признава: “Киното е моята страст. Но тук не мога да се изхранвам от кино с тези 5-6 филма годишно, които правим”.
Значи всъщност – ние не искаме или не можем? Последно?
Не казвам, че “Терминатор” ще те накара да се замислиш. Той е лесносмилаем филм за масите. За забавление. Само дето и забавлението е мръсна дума. Как така ще гледаш филм “ей така”? Не, не може! Съберете се с приятели, хванете последната лента на Ким Кидук и ей ви го купонът. Истинско пиршество за ума!
Защо пиршеството за сетивата обаче остава назад? И защо мразим идеологически всички онези филми с “яките ефекти”? Не мога да приема, че очите ни не се нуждаят от засищане с големи, силно контрастни, богати на цветове картини. Това до голяма степен е и вдъхновяващо. Не бе, глупости. Америка, хора, Америка! Щом е тя, значи е тъпо! Оставете Терминатор, оставете идеите! Преди сме били глупаци! Сега знаем! Тъпо е, видяхме!
Има един английски израз “making virtue out of necessity” (букв. превод – да направиш/ представиш нуждата като добродетел; пример: грозна жена казва: „Радвам се, че съм грозна, защото красивите жени са тъпи”). Изразът е много близък до българския “гроздето е кисело”.
Ако можехме да си позволим тези неща, които те могат, и впоследствие се откажем от тях заради своите разбирания, идеологии и т.н., това щеше да е нашият съвсем достоен за уважение избор. Тъй като обаче елементът на избора ЛИПСВА, това ни поставя в едно леко кофти положение – наистина ли не искаме тези неща или ги мразим, защото така и така ги нямаме? Ако ни ги предложат, ще откажем ли, защото това са нашите “разбирания”, или ще приемем с радостни сълзи на очи?
...
Чувствам се смешно като погледна нещата, които изписах. Това е нищо. Това е някаква лека презентацийка, леко щриховане на нещата, които грешим.
В заключение: не е като да не става нищо от нас. Просто трябва да се откажем от идиотската идея, че сме “най”. Ами, не сме. Американците знаят нещо, до което ние с цялото си самочувствие на една от най-старите нации не сме стигнали. Дано чуем. И дано не откажем. Прекалено много автоголове сме си вкарвали, че и този. Но както вече казах, мнозинството винаги е от малоумници... Остава само да се надяваме.
M6
на 16.04.2008 в 21:00:02 #14Статията е дълга, но за сметка на това тъпа. Доста елементарно третиране на фактите. Може да бъде написана само от някой който изобщо не е живял в САЩ.
BearEgg!
на 16.04.2008 в 20:07:34 #13maxim, казал си го "един път". Браво!
Striker
на 16.04.2008 в 20:00:59 #12Най- накрая една интелигентна и реалистична статия!!! Браво на автора!
Бобчотропчо
на 16.04.2008 в 19:52:04 #11ГЕНИАЛНА статия !!!!! Браво. Коренът на всеки антиамериканизъм по света е завистта. Завист заради демокрацията, свободата, стандарта, благоденствието и изобщо всичко, което в една или друга степен липсва по света. Още веднъж, браво на госпожицата написала статията.
bulgAR
на 16.04.2008 в 19:50:15 #10Статията е за малоумници и е евтина реклама на отиващата си поредна империя,корпорацията САЩ.
bulgAR
на 16.04.2008 в 19:46:15 #9Кой обича Америка? Това е големият въпрос.Аз мисля,че никой не обича Америка вече,защото светът няма нужда вече от Америка.Не и от тази Америка.
superman7
на 16.04.2008 в 19:45:50 #8супер си. много точна статия. само да кажа че и най-върлите комунисти признават превъзходството на сащ. само някой малоумници не осъзнават нещата, и говорят с определени втълпени им реплики. има и още нещо в България тук германия е на някаква особена почит, а в сравнение с англоговорящите страни германия си е направо бедна. поздрави за статията.
edin_chovekk
на 16.04.2008 в 19:00:21 #7Което ми харесва не го отричам кво като е хамериканско.Ал Пачино,Майкъл Джордан,Металика,Гънс енд роусес То там е такава мешавица Алфредо Джеймс Пачино е с италиянски корени,Джордан е негър а Гънс са наркомани Америка е мечта и символ на свободата.Свободата да твориш и да успяваш благодарение на таланта си.И малко късмет разбира се.
maxim
на 16.04.2008 в 18:57:05 #6Значи мнението на хората, които критикуват Америка се основава само върху американското образование, Макдоналдс, МТВ и Холивуд? Това да не е Lifestyle.bg че да си изграждаме мнението само от това, което гледаме на екрана? С тази аргументазия статията си остава едно обикновено мнение. А явно има амбиция за анализ. Америка дразни не защото има лошо образование, лоша храна или лоша култура, това далеч не е само техен белег. Америка дразни защото се представя за най-моралната, най-хуманната, най-прекрасната страна на света, към чиито идеали всички се стремим, и едва ли не им завиждаме когато ги критикуваме. Подробността е в това, че Америка използва военна сила и агресивна дипломация за да прокара корпоративните си интереси и за да изнася своя политически модел. Самият им политически модел не е по-демократичен и от комунизма, защото зад управляващите стоят лобита и корпоративни интереси. Да, голяма част от американците са брутално глупави, младежта им е агресивна, стрелят се по училищата, страшно са затлъстели, културата им е повърхностна. Но всичко това се среща и извън Америка. Америка има корпоративна и строго частна икономика, която оставя на произвола на съдбата милиони болни, бедни, стари и недъгави. ОБАЧЕ на никой нямаше да му пука за всичко това, стига този модел да си беше стоял само в Америка. Социалният дарвинизъм в САЩ и провалът на модела trickle-down economy на Рейган трябва да ни служат като урок, че прекаления капитализъм, както и прекаления социализъм, е обречен на провал. Но ето, в България покрай криминалната приватизация на всичко държавно вече се говори за приватизиране на здравеопазването и пенсионното осигуряване. Толкова далеч ли е Америка в действителност. Трябва да спомена и това, че тук не става въпрос за САЩ срещу България. Не е речено, че този който критикува САЩ ще издигне България като пример за обратното. Напротив, отпечатъкът на САЩ в България днес е толкова очевиден колкото и отпечатъка на СССР в миналото. В заключение ще кажа само, че тази статия звучи толкова смешно и наивно, колкото и някое социалистическо есе отпреди 30 години, защитаващо комунизма и СССР.
fittipaldi
на 16.04.2008 в 18:52:52 #5CoDeC, колега, колко време си живял извън България? Само от любопитство питам. След една година такъв живот сред "бастуни" ще пееш друга песен, колега, вервай ми!
denisa
на 16.04.2008 в 17:00:05 #4Браво! Хубава статия.
Smislov
на 16.04.2008 в 16:56:38 #3и никой няма право да се отваря на Терминатора!!! хаха He'll be back!!! между другото Крис4ън Бейл май е новият Джон Конър, а Джош Бролин - Терминатора! МИСЛЕТЕ МУ!!
pimp
на 16.04.2008 в 16:55:48 #2да вземеш да се приземиш малко.....че е смешно
Smislov
на 16.04.2008 в 16:52:46 #1Лилия, хубав замисъл и кофти аргументи. от толкова старание да докажеш тезата си, отиде в другата крайност, където българите сме най-келявите и завистливи създания. балансирай малко. не си по-права от тези които оборваш. и все пак е нормално от 300 милиона държава, която налага военната си воля в независими държави да има и недоволни, нека не ги изкарваме ангели тези толкова безкористни американци. ако живееше в Хадита или Фалуджа надали би те интересувало днес, в този миг колко Нобелисти има Америка, а как да опазиш детето си живо... хубаво би било да пишете по-отговорно..от такива статии възникват проблемите, които те тормозят..