Беше понеделник, ден след избори. Вървях по тротоара близо до Попа, заедно с колежката Петя. Пред нас видяхме нисичка възрастна жена, стиснала две шарени китки в ръце.

Не забавих крачка - подобни гледки в столицата не са рядкост, а знам, че с подобни методи нечестни хора си докарват нелоши пари. В мига, когато минавахме покрай нея и протегнатата към мен китка, видях очите й.

Спрях. Там имаше Болка. Тази, която не може да бъде имитирана, тази Болка, че си докаран до оскотяване, до положение да свиваш откъснати цветя в евтини китки, само и само да събереш за хляб и лекарства.

Направих две крачки назад, извадих портмонето си и взех двете монети по 50 ст. вътре. В този миг Петя се доближи с банкнота от 2 лв. в ръка и й ги подаде.

Изведнъж бабата заплака. Сякаш нещо се скъса в нея и мълчанието й избухна в хлипове. Тя зарида заради 3 лв., разбирате ли??? 3 лв., които хвърляме за цигари или нещо друго непотребно всеки ден.

Жената наистина плачеше. Тя хвана всички китки и се опита да ги набута в ръцете ни. Не приехме, взехме само една. И продължихме смълчани.

Сега си мисля... възможно ли е това да се случва при всички лелейни слова, които сипят политиците от екрана, особено тези, досегашните, които се пъчат с термина "леви".

Да, очевидно е възможно. И затова ще има възмездие, ако не тук, горе. Или долу.

Сълзите на тази женица са по-скъпи от всичко на света.

 

http://blajev.blogspot.com/