Ричард Брансън е от хората, които не спират да изследват всичко около себе си. След като разгада много от тайните на сушата и Космоса, сега Брансън се отправя към морското дъно. Той се присъединява към екип от учени, изследователи и режисьори, за да разбере какво се крие на дъното на Великата синя дупка в Белиз.

Разположена на около 70 километра от брега на Белиз, в центъра на атол, известен като Фаровия риф, Великата синя дупка е най-дълбоката подводна пещера в света след Драконовата дупка в Китай. Диаметърът ѝ е 318 метра, а дълбочината - около 124 метра.

Освен че е с огромни размери, дупката е разположена точно в центъра на втория по големина коралов риф в света - Белизийския, който е и част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Добила популярност от документалния филм от 1971 г. с морския изследовател Жак Кусто, който я определя като едно от 10-те най-добри места за гмуркане на Земята, Великата синя дупка и до днес е любимо място за водолази от цял свят, макар да не се знае много за произхода й. От въздуха гледката надолу към нея е забележителна, но истината е, че няма много информация и снимки от потенциалните чудеса, които се крият на дъното.

Именно за да промени този факт, Ричард Брансън, внукът на Жак Кусто - Фабиен Кусто, и група от морски изследователи, водолази и режисьори решават дадат отговори на много от въпросите за Великата синя дупка.

Открития в дълбините

С помощта на подводница Брансън и екипът му се пускат няколко пъти до дъното. Те са първият екип, който не само се гмурка толкова дълбоко, но и заснема изображения с висока резолюция, подходящи за направата на подробни 3D карти на вътрешността на Великата синя дупка.

Екипът се стреми  да събира и анализира научните данни за качеството на водата и за бактериите, живеещи там. Брансън се надява, че участието му в проекта ще повиши обществената осведоменост за морската среда и ще помогне за опазването на най-малко 30% от океана до 2030 г.

Една особеност, която е много интересна за бъдещи проучвания, е ниското ниво на кислород над морското дъно. То би могло да бъде доказателство за въздействията върху околната среда, които водят до упадъка на цивилизацията на маите между 800 и 1000 г. сл. Хр.

По време на експедицията групата прави и друго вълнуващо откритие за Великата синя дупка, което допълва представа за произхода на пещерата. Екипът споделя, че е открил доказателства, че структурата ѝ говори за факта, че тя не винаги е била подводна дупка.

Брансън и учените предполагат, че дупката е част от по-голямата пещерна система, която допреди Ледниковата епоха е била над морското равнище, след което, наводнена от покачващите се морски нива, се стига до нейното рухване.

От южната стена на Великата синя дупка има достъп до система от пещери под морското равнище, където екипът снима и големи сталактити. Според Брансън те са ясни доказателства, че Великата синя дупка преди е била част от пещерна система, тъй като сталактити имат само пещерите на сушата, пише Business Insider. По думите на Брансън това означава също, че морските нива са били много по-ниски, като заради климатичните промени са нараснали драстично.