Въпрос на уважение към убитото за храна животно е да сготвиш всичките му части. Това верую, което изповядват много от най-известните готвачи в света, се спазва и сред традиционните общества, където ловът и животновъдството са основна форма на препитание. Затова и не намираме нищо учудващо във факта, че сред населението на най-северните части на Канада и Аляска желираният нос на северен елен е традиционен специалитет.
Източник: iStock
Северният елен е отглеждан на големи територии като селскостопанско животно днес, а в миналото ловците са можели да разчитат на отстрелването на един такъв, за да осигурят прехраната на семейството си за седмици наред. Оттогава датира и използването на цялото му месо под всякакви форми - като стекове, задушено, консервирано, изсушено и желирано. Желираният нос, който има както бяло, така и тъмно месо, е подобен на познатия почти в цяла Европа, както и в България, специалитет пача (приготвя се от месото от главата на животното - бузи, уши, език, варени и след това оставени да се стегнат в хладилник в собствения си бульон). Ястието дори е споменато в книгата Northern Cookbook, издадена през 1967 г. от канадското правителство в опит да помогне на домакините, живеещи в далечния север.
Днес обаче, дори да се отправим на пътуване към северна Канада или Аляска, няма да открием желиран еленски нос в супермаркетите или ресторантите. Трябва да потърсим някой от малобройните фестивали на северната култура, където евентуално бихме могли да го пробваме.
