Дори и да не сме бродили умиращи от жажда из пустинята, на всеки от нас се е случвало да види локва вода върху нагорещения асфалт в далечината, която, щом я доближим, веднага изчезва. И въпреки че тези локви не са жизненоважни, ако не сме в пустинята, те ни показват едно от чудесата на физиката - миражите.
Те се дължат на свойството на светлината да променя посоката си на движение, когато преминава през среди с различна плътност. На същото свойство се дължи и визуалното изкривяване на потопен във вода предмет - например, дръжката на цвете или сламката изглеждат пречупени и по-широки. Това е така, защото водата е по-плътна от въздуха и светлината рефрактира или с други думи - променя скоростта и посоката си.
Източник: iStock
На пътя, тъмният асфалт бързо се нагрява от слънцето и нагорещява въздуха, който се намира непосредствено над него. Горещият въздух е с по-малка плътност от по-хладния, който се намира над него. А както стана ясно, светлината променя поведението си, когато преминава между среди с различни плътности.
И така, при достигането си до горещия въздушен слой над асфалта, светлината огъва траекторията си и това, което очите ни възприемат, е образът на небето, откъдето е дошла. Но мозъкът ни знае, че на земята не може да има парченце небе, затова възприема видяното като локва вода, която просто го отразява.
Източник: iStock
Всъщност, дори не е необходимо асфалтът да е чак толкова горещ. Още през пролетта можем да се полюбуваме на миражите, ако обичаме крайградските разходки.
