Първите месеци и години от живота ни са изпълнени с безброй много събития, постижения и незабравими моменти. Те със сигурност са оставили ясен отпечатък в съзнанието на родителите ни, но вероятно не и в нашето. Ако не си спомняме какви сме били като бебета, спокойно, всичко ни е наред - това е напълно нормално.
Като част от ново изследване се прави научен експеримент с общо 26 бебета на възраст между 4.2 и 24.9 месеца, разделени в две групи - под и над 12 месеца.
С помощта на специална апаратура се записва активността на хипокампуса - тази област от мозъка, отговорна за емоциите, паметта и автономната нервна система. Смята се, че създаването на спомени е свързано именно с активирането ѝ.
На бебетата се показват и две картинки, като една от тях и повторно, комбинирана с друга нова, за да се установи дали те са я запаметили от първия път.
Източник: iStock
А изводът на учените е, че само бебетата от по-голямата група (между 12 и 24 месеца) успяват да го направят. Също така само при тях се показва активност в орбитофронталния кортекс, който играе ключова роля при вземането на решения и разпознаването, свързани с паметта.
Учените все още не могат да дадат категоричен отговор защо кодирането на спомени започва около едногодишна възраст, но смятат, че това е свързано с големите промени, които настъпват в малкия организъм по това време. Те са лингвистични, двигателни, биологични, както и свързани с начина на възприемане на околния свят.
Именно на тази възраст децата започват да учат много за него и да виждат и изпълняват повтарящи се модели на поведение, свързани също с паметта, пише CNN.
И изследователите смятат, че именно тези повтарящи се поведения и навици са най-ефективния начин за изграждане на качествена връзка между дете и родител - например вечерния ритуал преди сън. И ние като родители не бива да забравяме, че тези първи месеци далеч не са без значение или един вид пропилени, защото нямаме спомени - ефектът от тях със сигурност се закодира в мислите, чувствата и разбиранията ни за света.
