Всеки е правил опит да убие досадна муха, която бръмчи около главата му и каца нахално някъде наблизо. Инстинктивно дори грабваме мухобойка или навито на руло списание, приближаваме се предпазливо и замахваме. Но колкото и да сме бързи, мухата почти винаги е по-бърза от нас и обикновено успява да избегне удара и да избяга невредима.
Причината за бързата реакция на мухите е, че имат приспособления, които им придават повишена скорост, маневреност и възприятие. Това са задните крила, които са еволюирали в малки, подобни на пръчици структури, наречени халтери. Техните вибрации помагат на насекомите да стабилизират телата си по време на полет и да пазят баланс.
Мухите от подгрупата на Diptera Calyptratae, към която спадат и домашните мухи, вибрират халтерите си и докато вървят, но доскоро учените не знаеха защо. Затова те изследват отблизо мухите, с цел да разберат дали трептенето на халтерите влияе на прехода им във въздуха - служейки като допълнителен сензорен сигнал, който да помогне за координиране на движенията в мускулите на крилата и краката.
Източник: iStock
Използвайки високоскоростни камери (с до 3000 кадъра в секунда) за заснемане на лабораторно отгледани мухи по време на излитане, учените правят редица записи. И откриват, че мухите Calyptratae се изстрелват около пет пъти по-бързо от другите мухи, средно с около 0.007 секунди.
След това изследователите упояват мухите и отстраняват халтерите. И се оказва, че на тези, на които им липсват тези структури, им отнема много повече време, за да се издигнат във въздуха.
"Това показва, че за мухите Calyptratae наличието на халтер е предпоставка за бързото и стабилно излитане", каза водещият автор на изследването Александра Яргер от Imperial College London.
Халтерите не са единственото тайно оръжие в арсенала на мухата. Когато е във въздуха, една муха може да изпълнява маневри, на които би завидял пилот на изтребител. Те могат да променят курса си за по-малко от 1/100 от секундата - около 50 пъти по-бързо, отколкото мигването на окото.
Източник: iStock
Мухите притежават и изключително зрение, което им помага да планират своето бягство далеч от заплахата. Около 200 милисекунди преди излитане насекомите използват визуално въведено предупреждение за надвиснала опасност, за да коригират позата си и да определят посоката, която ще ги изстреля на безопасно място, пишат учени през 2008 г. в списание Current Biology.
Мозъците на насекомите възприемат времето, като обработват изображения със скорост, известна като "скорост на сливане на трептенията", термин, описващ колко изображения проблясват в мозъците за секунда.
Роджър Харди, професор по клетъчна неврология в Университета в Кеймбридж, Англия, имплантира електроди във фоторецепторите на очите на мухите, за да измери скоростта на сливане на трептенията, като изчислява, че тя е 400 пъти в секунда. За сравнение, средната скорост при хората е около 60. Това означава, че движението, което ние възприемате като нормално, за мухата е като на забавен каданс.
Затова, с всички тези предимства, никак не е чудно, че мухата, която се опитваме да убием, лесно може да избяга. И в крайна сметка, може просто може да я оставим на мира - все пак, тя има също толкова право на оцеляване, колкото и всяко друго живо същество, пише Live Science.
